Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
— Луций Цезар, ние ще победим! — повтори за пореден път Сула пред началника си. — Ако щеш ми вярвай, но вече чувам как крилете на Виктория пърхат над главите ни! Ще разбием италийците на пух и прах. Те може и да са спечелили някое и друго сражение срещу нас, но ще загубят войната. Никой не може да победи Рим! Рим е вечен и всемогъщ. Аз вярвам в Рим!
— О, и аз вярвам, Луций Корнелий, и аз! — пресече го веднага Цезар. — А сега си свободен! Бъди от помощ на Гай Марий, защото истината е, че не виждам с какво можеш да ми бъдеш полезен на мен!
Сула стана от стола си и се запъти към изхода. Чак когато излезе навън, му хрумна една мисъл, която заради писмото и тревожното му съдържание бе пропъдил далеч от съзнанието си. Мисълта беше физическото състояние на Луций Цезар, когато двамата разговаряха. Усети как го обзема нов страх. Макар по принцип да беше бавен и флегматичен човек, този път консулът му се беше сторил като изпаднал в болестна летаргия — блед, изпотен, с треперещ глас. Без да се колебае, той се затича обратно при главнокомандващия и попита:
— Луций Юлий, добре ли се чувстваш?
— Да, разбира се!
Но Сула не му повярва и отново седна срещу него.
— Напротив, никак не си добре.
— Чувствам се много добре, Луций Корнелий.
— Трябва да те види лекар!
— Лекар в това забутано село? Най-много да се покаже някоя вещица, която да ми предпише свински тор и лапа от стрити паяци.
— Така и така ще мина през Рим, ще ти пратя сицилиеца.
— Щом настояваш, Луций Корнелий. Но го прати направо в Езерния. Докато дойде, аз вече ще съм там. — По челото му се спусна едра капка пот. — Свободен си, Луций Корнелий.
Сула вдигна рамене и отново стана.
— Ти решаваш, но според мен си хванал малария.
„Това е то“ — каза си с горчивина, докато излизаше за втори път навън, този път, без да се връща. Луций Цезар щеше да поведе войската си през прохода Мелфа, а сам не би могъл дори да се държи на коня си. Щяха да му скроят засада и най-накрая той пак щеше да бяга в Теанум Сидицинум, където пак да лекува раните си, много по-тежки от предишния път. О, защо всички римски началници трябва да са толкова слепи и твърдоглави?
Малко по-надолу по улицата Сула се засече с Прасчо Младши, който изглеждаше не по-малко мрачен от него самия.
— Началникът ви е тежко болен — предупреди го Сула и кимна с глава към главната квартира.
— Не ми го споменавай дори! — размаха ръце Метел Пий. — Този човек и в добро здраве да е, пак не можеш го накара да се усмихне, пък представи си какво чудо е, като го е пипнала маларията! Иде ми да си тегля ножа! Ти какво си му казал, че толкова упорито те отбягва?
— Казах му да забрави за Езерния и да съсредоточи силите си срещу самнитите в Западна Кампания.
— Да, като се има предвид здравословното състояние на главнокомандващия, и това е било достатъчно да го разгневиш — бегло се усмихна Прасчо.
Едно от нещата, които най-много учудваха Сула у Прасчо, беше способността му хем да заеква, хем да не заеква, когато си иска.
— Напоследък не те чувам да заекваш, Квинт Цецилий — рече той.
— 3-з-защо т-ти т-трябваше д-да го казваш, Луций Корнелий? Не з-заеквам само к-когато з-забравя, ч-че заеквам, п-проклет д-да си!
— Така ли? Много интересно. Не си заеквал преди… кога беше? Араузио, нали?
— Да — отвърна Метел Пий и си пое дълбок въздух, опитвайки се да мисли за нещо друго, та да престане да се мъчи. — П-предполагам, че като си в немилост, н-не си науч-чил за п-плановете на к-консула? Знаеш ли к-какво си е наумил да прави в Рим?
— Не. Какво му е хрумнало?
— Да даде гражданство на всички италийци, които не са се вдигнали срещу нас?