Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
Но вниманието, което дворът обръщаше на подобни въпроси, ме караше да бъда благодарна на Даниел за неговата предпазливост. Накрая си помислих, че е редно да му пиша, а също и на баща ми, и да изпратя писмото по някого от многобройните войници, които заминаваха за Кале да укрепят отново града срещу французите, сега двукратни наши врагове, тъй като имахме крал испанец. За съчиняването на писмото щеше да е нужно усилие: ако попаднеше в ръцете на многото шпиони — английски, френски, испански, венециански или дори шведски — то трябваше да мине за невинно писмо от девойка до нейния любим. Налагаше се да разчитам, че той ще чете между редовете.
Скъпи Даниел,
Не ти отговорих по-рано, защото не знаех какво да кажа, а освен това бях с принцесата в Удсток и не можех да изпратя писмо. Сега съм с кралицата в Уинчестър и скоро ще отидем в Лондон, когато ще мога да ти изпратя това писмо.
Много се радвам, че делата ти са те отвели в Кале, и предлагам да се присъединя към теб и баща ми, когато положението ми тук се промени, точно както се споразумяхме. Мисля, че ти прецени много правилно кога трябваше да заминеш, и съм напълно готова да се присъединя скоро към теб.
Прочетох писмото ти много внимателно, Даниел, и често мисля за теб. Ако трябва да ти отговоря честно, още не жадувам за женитба, но когато ми говориш както в писмото си, и когато ме целуна на раздяла, почувствах не страх или отвращение, а наслада, която не мога да назова, не от престорена скромност, а защото не зная нейното име. Ти не ме изплаши, Даниел, целувката ти ми хареса. Готова съм да те приема за свой съпруг, Даниел, след като бъда освободена от задълженията си, когато моментът е подходящ, и ние и двамата сме еднакво готови. Не мога да не изпитвам леко безпокойство при мисълта да стана съпруга, но след като видях колко щастлива е кралицата от своята женитба, започвам да очаквам с нетърпение моята. Приемам предложението ти да се сгодим, но трябва да разчистя пътя си към женитбата.
Не искам да те превръщам в зависим човек в собствения ти дом, грешно е да се опасяваш от това и да ме упрекваш, приписвайки ми желание, което не изпитвам. Не искам да господствам над теб, но и не искам ти да господстваш над мен. Имам нужда да бъда пълноправна жена, а не само съпруга. Знам, че възгледите на майка ти не са такива, и вероятно дори тези на баща ми не са такива, но, както каза, аз съм свикнала нещата да стават така, както искам: в такава жена се превърнах. Пътувала съм къде ли не и съм живяла по свое усмотрение, и изглежда, че заедно с панталоните съм се сдобила и с момчешка гордост. Не искам да захвърля и гордостта, когато се откажа от ливреята. Надявам се, че твоята любов към мен може да се пригоди към жената, в която ще се превърна. Не желая да те заблуждавам по този въпрос, Даниел: не мога да бъда слугиня на един съпруг, ще трябва да бъда негов приятел и другар. Пиша ти, за да те попитам дали би могъл да приемеш такава съпруга?
Надявам се това да не те наскърби: много ми е трудно да пиша тези неща, но често, когато говорехме за тях, се карахме — затова може би писмата са начин, по който можем да постигнем съгласие? А би трябвало да искам да постигна съгласие с теб: ако ще бъдем сгодени, това трябва да стане при условия, на които и двамата можем да се доверим.
Прилагам писмо за баща ми, той ще ти разкаже останалите ми новини. Уверявам те, че съм в безопасност и щастлива в двора, и че ако това някога се промени, ще дойда при теб, както обещах. Не забравям, че си тръгнах от теб само за да бъда с принцесата в Тауър. Сега тя е освободена от Тауър, но все пак е затворничка и, да ти призная честно, все още смятам, че би трябвало да удържа думата си, че ще служа на кралицата и на принцесата, и да бъда с тази от двете, при която бъда изпратена. Ако нещата тук се променят, ако кралицата вече няма нужда от мен, ще дойда при теб. Но такива са задълженията ми. Знам, че ако бях обикновено сгодено момиче, нямаше да имам други задължения, освен към теб — но, Даниел, аз не съм такова момиче. Искам да приключа службата си при кралицата, и тогава, и само тогава, да дойда при теб. Надявам се, че можеш да разбереш това.
Но бих искала да се сгодим отново, ако можем да постигнем съгласие…