Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Да ти донеса ли нещо от кухнята? - попита той дрезгаво.
- Сън - промърмори тя и се обърна по гръб. Гърдите й с розови връх-чета се стегнаха, когато въздухът ги погали.
О, Господи... Чакай, нещо тук не беше наред. Лицето й пламтеше, сякаш бе стояла дълго изложена на силен вятър, а ходилата й се плъзгаха нагоре - надолу по матрака.
Отиде до нея и сложи ръка на челото й. Кожата й бе гореща и суха.
- Мери, мисля, че имаш треска.
- Слаба. Нищо необичайно.
Страхът охлади копнежа му.
- Искаш ли да ти донеса аспирин?
- Трябва само да поспя, докато ми мине.
- Искаш ли да остана с теб?
Тя отвори очи. Замъгленият й поглед не му хареса.
- Не. Случва се. Добре съм, наистина. Само трябва да поспя достатъчно.
Рейдж остана още малко при нея, после облече набързо черен анцуг и тениска. Преди да излезе, се загледа в нея. Чувстваше се ужасно сега, когато тя имаше слаба треска. А какво ли, по дяволите, щеше да бъде, когато състоянието й наистина се влоши?
Хавърс. Още не беше му отговорил, а би трябвало вече да е получил достъп до медицинския й картон. Взе мобилния си телефон и излезе в коридора.
Разговорът с доктора не продължи много, защото той не можеше да направи нищо за нея. Тъй като вампирите не страдаха от рак, нито той, нито някой от колегите му бяха обръщали внимание на болестта.
Рейдж се канеше да приключи разговора, когато Хавърс каза:
- Простете, господарю, не искам да проявявам любопитство. Но имате ли... Наясно ли сте доколко добро е било лечението й.
- Знам, че е имало многобройни процедури.
- Но знаете ли колко интензивни са били? Ако левкемията се е върнала, възможностите за благоприятен изход може да са много ограни-чени...
- Благодаря ти, че погледна картона й. Оценявам го.
Като че му трябваше потвърждение колко сериозно е положението.
- Чакайте... Моля ви да разберете, че бих искал да помогна по всякакъв начин. Дори да не мога да бъда полезен, що се отнася до химиотерапията, имам списък с болкоуспокояващите и другите медикаменти, които е вземала преди. Мога да помогна при облекчаване на болките и да я наблюдавам, макар че тя ще бъде лекувана в болница за хора. Трябва да ми се обадите.
- Ще се обадя. И... благодаря, Хавърс.
След като затвори телефона, отиде в кабинета на Рот. Обаче там нямаше никого и той слезе на долния етаж. Може би двамата с Бет бяха решили да хапнат нещо.
Сякаш от нищото, пред него се възправи стена, облечена в кожа и увенчана с глава с дълга черна коса. Днес очилата на Рот бяха сребристи и плътно прилепнали към лицето.
- Мен ли търсиш? - запита кралят.
- Здравей. Да. Мери се премести при мен. За постоянно.
- Разбрах. Фриц каза, че си е донесла някои неща.
- Аха. Слушай, имаш ли нещо против да направя скромно парти тук тази вечер? Искам Мери да се види с приятелката си Бела и си мислех, че братството може да се представи добре. Нали знаеш, да се облечем официално и всичко останало. Може би Уелси също ще дойде. Мери има мен, но трябва да се среща и с други хора. Не искам да се чувства изолирана.
- Дяволски добра идея. Бет искаше да отидем в града тази вечер, но...
- Не променяйте плановете си. Това наистина е съвсем неофициално.
- Е, моята шелан очаква с нетърпение да излезем. Тя обича да ме има само за себе си. А на мен, ъ - ъ, това наистина ми харесва. Разбираш ли ме?
Рейдж се усмихна леко, когато от тялото на Рот го лъхна вълна от топлина.
- Да, разбирам те.
Помълчаха. Кралят каза:
- Има ли нещо друго, братко?
- А, да. Мери скоро ще бъде много зле. Ще излизам всяка вечер с братята, докато мога, но когато нещата се влошат...
- Разбира се. Ще направиш каквото трябва.
- Благодаря ти.
Рот поклати глава.
- Знаеш ли какво - ти си достоен мъж. Наистина.
- Да, добре, само не казвай на никого. Трябва да пазя репутацията си на егоистичен задник.
- Мога да си представя в тази роля само Тор или Фюри, те биха направили всичко това.
Рейдж се намръщи.
- От това, което казваш, излиза, че правя саможертва, за Бога. Аз я обичам.
- Това е саможертвата. Обичаш я, макар да знаеш, че отива към Небитието.
- Никъде не отива. - Рот силно стисна зъби. - Ще се оправи. Ще бъде трудно, но ще оздравее.
- Прости ми. - Рот наведе глава. - Разбира се, че ще оздравее.
Рейдж сведе поглед. Не знаеше какво да прави, когато му се извиняват, защото имаше опит само в това той да се извинява. Освен това всеки път, когато си помислеше, че Мери ще умре, имаше чувството, че в гърдите му има запалена горелка.