Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Ще ти намерим жена, която да ти помогне да минеш през промя-ната, и ще ти кажа какво да очакваш. Не е забавно, но щом веднъж остане зад гърба ти, ще станеш много силен. И ще си мислиш, че си е струвало.
Очите на Джон светнаха, докато измерваше с поглед Тормент. Разпери рязко ръце встрани и нагоре, после притисна палец към гърдите си.
- Да, и ще бъдеш висок колкото мен.
Джон оформи с устни думите „ Не мога да повярвам ".
- Истина е. Затова преобразяването е такава мъка. Тялото ти преминава през голяма промяна за часове. След това ще трябва отново да се учиш на разни неща, как да вървиш, как да се движиш. - Тор сведе поглед към себе си. - Отначало е трудно да контролираме телата си.
Джон разсеяно потърка гърдите си, където бе кръглият белег. Очите на Тормент проследиха движението.
- Трябва да съм честен с теб, синко. Има много неща, които не знаем за теб. Няма как да разберем колко от нашата кръв тече във вените ти. И няма какво да ни подскаже какъв е произходът ти. Колкото до белега, не мога да го обясня. Казваш, че си го имал цял живот и аз ти вярвам, но този белег се дава, не е нещо, с което се раждаш.
Джон извади листовете си и написа:
„Всички ли го имат?"
- Не. Само братята ми и аз. Ето защо Бела те доведе при нас.
„Кои сте вие? ", написа Джон.
- Братството на черния кинжал. Ние сме бойци, синко. Бием се, за да запазим расата. И теб ще обучим да го правиш. Другите мъже в твоя клас ще станат войници, но ти, с този белег, може накрая да станеш един от нас. Не знам. - Потърка врата си. - Скоро ще те заведа да се запознаеш с Рот. Той е главният, който отговаря за всичко, нашият крал. Освен това бих искал да те прегледа и нашият доктор, Хавърс. Може да успее да разбере нещо за произхода ти. Съгласен ли си?
Джон кимна.
- Радвам се, че те открихме, Джон. Ако не беше станало така, щеше да умреш, защото нямаше да има кой да ти даде онова, от което ще се нуждаеш.
Джон отиде и седна до Тормент.
- Има нещо, което искаш да ме питаш ли?
Джон кимна, но не можа да подреди мислите си по разбираем начин.
- Ето какво ще ти кажа, помисли си върху това през нощта. Утре пак ще говорим.
Джон смътно осъзнаваше, че главата му кима в отговор. Тормент се изправи и тръгна към вратата.
Изведнъж без причина, Джон изпадна в паника. Мисълта да остане сам изглеждаше ужасяваща, въпреки че се намираше в красива къща с мили хора, в много спокоен квартал. Просто се чувстваше... толкова малък.
В полезрението му се появиха ботушите на Тормент.
- Хей, Джон, може да поостана малко тук при теб. Искаш ли? Да видим какво дават по разните телевизионни канали.
„Благодаря ти", въздъхна безмълвно Джон. „Чувствам се малко странно ".
- Ще го приема за „да". - Тормент се подпря на възглавниците, грабна дистанционното и включи телевизора. - Вишъс, един от братята ми, направи инсталациите в къщата. Мисля, че имаме около седемстотин канала на това нещо. Какво искаш да гледаш?
Джон вдигна рамене и се придърпа назад към таблата на леглото.
Тормент сменяше каналите, докато намери „Терминатор 2".
- Харесваш ли го?
Джон подсвирна тихо през зъби и кимна.
- Да, и аз. Това е класика, а Линда Хамилтън е страхотна.
38
Рейдж спа много до късно, но когато се събуди, го очакваха лоши новини. Безпокойството, онова ужасно напрежение, отново бе оживяло в него. Скрайб Върджин само временно бе отменила наказанието му. Звярът се бе завърнал.
Отвори очи и видя косата на Мери върху възглавницата си. И извивката на шията й. И голия й гръб.
Обля го пот, възбудата му се появи внезапно и неудържимо като удар на сърцето.
Замисли се за това как се бяха любили, след като той се нахрани. И после отново - вече в тяхната стая. Беше я потърсил още два пъти през деня, като съжаляваше, че иска толкова много от нея и не я оставя на мира. Въпреки това тя всеки път му се усмихваше и го приемаше с радост, макар че сигурно бе изтощена.
Искаше я и сега, но с пулсиращо желание, различно от онова, което бе изпитвал преди. Тази жажда беше дива, сякаш никога преди не я беше имал или не я беше виждал от месеци. Докато се бореше с желанието, ръцете му се свиха в юмруци, пръстите му изтръпнаха, кожата се опъна. Беше напрегнат до краен предел, дори костите му вибрираха.
Стана от леглото и тръгна към банята. Когато се върна, беше си възвърнал донякъде контрола, но тогава видя, че Мери е изритала завивките от себе си. Тя лежеше по очи, голотата й беше ослепителна и отново го загложди изкушение при вида на красивото й дупе.