Последният довод на кралете [bg]

— Ваше Височество, ако позволите — той й поднесе ръка и тя сложи нейната върху нея. Беше лека като перце, забеляза Джизал.

— За мен е чест, Ваше Величество.

Копитата на сивите коне изчаткаха по паветата и колелата на каретата забръмчаха напевно. Потеглиха по Кралския булевард. Рота рицари от дворцовата охрана, с излъскани до блясък брони и оръжия, яздеха във формация около кралската карета. От двете страни на широкия булевард се бяха струпали тълпи от признателни поданици на Съюза, от всяка врата или прозорец надзъртаха усмихнати лица. Огромно множество от простолюдието, дошло да приветства своя крал и бъдещата си кралица.

Джизал се досещаше, че до нея изглежда като пълен идиот. Недодялан, невъзпитан дръвник от ниско потекло. Нямаше никакво право да дели с нея каретата, не беше по-достоен за това от стъпалото под краката й. Никога през целия си живот не се бе чувствал така дребен и нищожен в сравнение с някого. Направо не можеше да повярва, че се женеше за тази жена. Днес. Ръцете му трепереха. Тресяха се. Може би няколко откровени думи ще помогнат и на двамата да се поотпуснат.

— Терез… — Тя продължи да маха царствено на тълпите. — Съзнавам, че… двамата не се познаваме, но… аз много бих искал да те опозная. — Лекото потрепване на устните й беше единственото, което я издаде, че го бе чула. — Предполагам, че както за мен, тази сватба е голям шок и за теб. Надявам се, ако има нещо, което мога да направя… за да ти е по-леко, аз…

— Моят баща смята, че този брак ще допринесе за интересите на страната ми, и като негова дъщеря от мен се очаква да се подчиня на желанието му. Ние, родените с висок обществен ранг, сме подготвяни още от деца за саможертви в името на страната си.