Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Погледна я в очите и попита:
— Ще се омъжиш ли за мен, Линда-Гейл?
Тя въздъхна щастливо.
— Да, Ло, ще се омъжа за теб.
По-късно Линда-Гейл приготви бъркани яйца, които изядоха в леглото.
— Майка ми ще припадне, когато чуе новината.
Тя поклати глава.
— Подценяваш я. Майка ти те обича безкрайно.
— Да, така си е.
— Обича и мен. Защо не дойде да помогнеш за ремонта?
— Мама каза, че нямало нужда от мен. Наела предостатъчно хора. Дори отказа да говори по въпроса. Знаеш я каква е.
— Беше по-притеснена, отколкото показваше. Кой би й причинил подобно нещо, Ло?
Той се замисли за момент.
— Чух, че станало случайно. Рийс наводнила банята горе.
— Не е така. Някой е проникнал в апартамента на Рийс и е пуснал водата. Тя дори не е била там.
— Но… защо, по дяволите, никой не ми разказа за тези неща?
— Сигурно защото си стоял мрачно в задната стая — усмихна се Линда-Гейл. — Някой погажда мръсни номера на Рийс.
— За какво говориш?
Младата жена му разказа всичко, което знаеше или бе чула.
— Малко е страшничко, като се замислиш. Някой й прави номера, а тя не знае кой е. А ако е човекът, когото е видяла да убива онази жена…
— Как може да е той? — прекъсна я Ло. — Това стана преди седмици. Навярно отдавна е изчезнал от града.
— Не и ако е местен.
— По дяволите, Линда-Гейл! — Ло прокара пръсти през рошавата си, изсветляла от слънцето коса. — Не може да е местен човек. Познаваме всички. Щяхме да се досетим кой е убиецът, ако застане до нас в магазина или пие кафе в ресторанта на мама.
— Глупости. Спомни си какво казват хората, когато открият, че съседът им е сериен убиец или престъпник. „О, той беше толкова кротък и мил. Беше вечно сам. Никога не притесняваше никого.“
— Никой наоколо не е вечно сам — отбеляза Ло.
— Все тая. Не си наясно, докато не разбереш със сигурност. Иска ми се да можех да помогна на Рийс по някакъв начин.
— Струва ми се, че й помагаш. Приятелка си й.
Линда-Гейл се усмихна широко.
— Определено си по-умен, отколкото хората си мислят.
— Да, ама предпочитам да не привличам внимание.
Тим Макгроу пееше от джубокса. Един от дърводелците на Джоуни му пригласяше. Рийс бързо приготвяше поръчките за обедната тълпа. Беше прогонила музиката от ума си, както и останалия шум в заведението — плач на бебе, разгорещен спор на няколко мъже. Това бе най-добрият начин да запази разсъдъка си.
Положението й се струваше почти нормално, стига да не мислеше. Хамбургер с бобена чорба, сандвич с филе, пилешка пържола. Режеш, мериш, сипваш.
Можеше да го прави и насън. Вероятно това й помагаше да пренебрегва факта, че братът на Бренда, Дийн, съсипваше песента на Макгроу, докато ковеше зад найлоновата завеса.
Всичко бе рутина. Горещина, дим, съскане на тенджери. Рутината беше чудесно нещо. Нямаше нищо лошо да се придържаш към нея в кризисни моменти.
Тя сложи в чиния хамбургера, пържолата и гарнитурите и извика:
— Поръчката е готова.
Завъртя се и видя Деби Марсдън да се настанява на столче до бара.
Деби стисна устни, докосна собствената си свежа буза и подхвърли:
— Горкото момиче.
— Изглежда по-зле, отколкото е — отвърна Рийс.
— Надявам се. Видях Мин Хобалт. Каза, че имаш страхотен удар.
— Не я…
— Само се шегуваше — вдигна ръце Деби. — Вече се е успокоила и приема всичко от забавната му страна. Петнадесетгодишният й син смятал, че участието й в пиянски побой е страхотно.
— Радвам се, че й помогнах да го впечатли.
— Супата ухае чудесно. Ще си поръчам малка купичка и салата — каза Деби и като се огледа наоколо със заговорнически вид, прошепна: — Искам от твоя сос.
— Разбира се.
Рийс предположи, че молбата й играеше ролята на предложена маслинена клонка. Реши да бъде любезна и я прие.
— Поръчката ти ще бъде изпълнена след миг — увери я и тутакси се върна в кухнята и се захвана с готвене.
Двадесет минути по-късно, когато тълпата понамаля, Деби все още беше на мястото си.
— Господи, мислех си, че приготвянето на вечеря у дома е сериозно предизвикателство — каза тя. — Как се справяш с толкова гладни гърла?
— Превръща се в навик.
— Изхранването на три деца и съпруг е нещо, което в повечето дни адски ми тежи. Можеш ли да си вземеш почивка? Искам да те черпя едно кафе.
— Не пия кафе — отвърна Рийс, но реши, че думите й прозвучаха грубо. — Но мога да си взема почивка.
Грабна шишето си с вода и отиде да седне до бара. Ако не друго, поне й беше приятно да отмори горките си крака. Може и да се чувстваше мърлява и смотана до Деби в нейната бяла ленена пола и красив розов пуловер, но поне си почиваше.