Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Различно е.
— Ама че глупост изтърси. Какво е различното?
— Просто е различно.
— Просто различно — повтори тя презрително. — Танцувам с някого, а ти налиташ на бой. Но когато ти танцуваш или правиш какво ли не още, аз трябва да си мълча.
— Моето танцуване нищо не означава.
— Ти така казваш — размаха пръст обвинително тя. — Аз пък твърдя, че мога да танцувам, с когото си искам, а ти нямаш право да се месиш.
— Добре. Отсега нататък бъди сигурна, че няма да го правя. Така че, ако това е…
— Не ми се прави на важен, Уилям Бътлър! Защо започна сбиването?
— Не съм го направил. Той започна.
— Ти го бутна.
— Той те беше хванал за задника! — побесня Ло и хвърли парцала. — А ти го остави да те опипва пред хората!
— Не ме опипваше. И нямаше да му позволя да сложи ръка на задника ми, ако ти не се държеше като идиот.
— Аз?
— Да, ти — забучи пръст в гърдите му Линда-Гейл. — Вечно се държиш като идиот, защото оставяш члена си да те ръководи. Чаках те достатъчно дълго да пораснеш и да станеш истински мъж.
В очите му просветна опасно пламъче.
— Мъж съм — отвърна той, като я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. — И съм единственият мъж, който може да слага ръка върху теб. Разбра ли?
— И какво ти дава това право? — попита тя с насълзени очи. — Какво ти дава това право?
— Сам си взимам правото. Следващия път, когато позволиш на някого да те опипва, не само носа му ще разкървавя.
— Какво ти пука кой ме опипва? — извика тя. — Какво ти пука? Ако не можеш да го изречеш, ако наистина не го вярваш, ще си тръгна, Ло. Готова съм да си тръгна.
— Ужасно съм ти ядосан, Линда-Гейл.
— Знам.
— Обичам те. Това ли искаше да чуеш? Обичам те. Мисля, че винаги съм те обичал.
— Да, точно това исках да чуя. Заболя те, нали?
— Малко.
— И се изплаши малко?
Ло я прегърна нежно.
— Може би повече от малко.
— Е, сега вече знам, че го вярваш — промърмори тя и погали насинената му буза. — Цял живот чакам да чуя тези думи от теб.
— Никога не успях да те забравя — притисна я той по-близо и впи устни в нейните. — Исках да те забравя. Наистина се опитвах.
— Добре. Ето — тя хвана ръцете му и ги сложи на задника си. — Никой друг вече не може да си сложи ръцете там, където са твоите. Но и ти няма да посягаш към друга жена. Разбрахме ли се?
— Дадено.
— Мислиш ли, че можеш да се измъкнеш от работа?
Ло се усмихна широко.
— Смятам, че мога да го уредя.
— И ще дойдеш у дома с мен?
— Може.
— Ще ме съблечеш и ще правиш любов с мен до разсъмване?
— Само до разсъмване?
— Този път — усмихна се тя и го целуна отново.
Беше добър. Линда-Гейл си бе представяла, че ще е добър, още откак бе пораснала достатъчно, за да знае какво правят мъжете и жените на тъмно. Но Ло надмина очакванията й. Силни ръце, които намираха нужните места без проблеми, горещи устни, безкраен апетит. Стегнато, неуморно тяло.
Люби я два пъти преди зашеметеният й мозък да заработи и да й даде възможност да разсъждава.
Гола, отпусната доволно, Линда-Гейл се ухили и попита:
— Къде се научи да правиш всичко това?
— Уча се от доста време — лениво отговори той. — Исках да се усъвършенствам, преди да дойда при теб.
— Чудесно свършена работа — заигра се тя с косата му. — Сега трябва да се ожениш за мен, Ло.
— Трябва да… — ококори очи младият мъж. — Какво?
Линда-Гейл го погледна замечтано.
— Трябваше да се уверя, че си подхождаме в леглото. Ако сексът не е добър, и бракът няма да е добър. Но след като вече знаем, че си подхождаме, можем да се оженим.
Тя прикова очи в него. Беше шокиран, но това можеше да се очаква.
— Не съм една от многото, Ло — продължи тя. — Отсега нататък ще съм единствената жена за теб. Ако си искал само да спиш с мен, кажи ми го. Няма да ти се разсърдя. Но мога да ти обещая, че никога вече няма да се случи.
Ло седна и си пое дълбоко дъх.
— Искаш да се оженим?
— Да, искам. Вярвам в традициите, Ло. Копнея за дом и семейство, за мъж, който ме обича. Обичам те откак се помня. И те чаках дълго. Но стига толкова. Ако не ме желаеш достатъчно и не ме обичаш достатъчно, за да започнеш нов живот с мен, трябва да го знам.
Известно време Ло не проговори. Линда-Гейл се зачуди дали не си представя външната й врата и как се измъква през нея.
— На двадесет и осем години съм — започна той.
— И смяташ, че си прекалено млад, за да се обвържеш само с една жена?
— Замълчи и остави и някой друг да говори веднъж.
— Добре.
Заповяда си да запази спокойствие, седна и се покри с чаршафа. Нямаше да прави сцени.
— На двадесет и осем години съм — повтори Ло. — Имам хубава работа и съм добър в нея. Спестил съм пари. Не много, но джобовете ми не са празни. Имам силен гръб и ме бива с ръцете. Можеш да си хванеш и по-скапан съпруг, Линда-Гейл.