И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
— Искам да претърсите под микроскоп и стаята, и дрехите, и колата на Шефър. Търсете улики, които да ни подскажат къде е скрил момчето.
— Дадено, Катрин.
Данс се върна в колата и позвъни на Ти Джей.
— Заловен е, шефе. Разбрах.
— Да. Но сега трябва да намерим момчето. Ако е живо, разполагаме само с ден–два. Иначе ще умре от жажда или от глад. Залавяме се веднага. Колегите от шерифството ще претърсят дома на Чилтън и „Сайпръс Гроув“ — мотела, където е отседнал Шефър. Обади се на Питър Бенингтън и настоявай да прати бързо доклада. Ако трябва, свържи се и с Майкъл. Искам да проучат оръжието, дрехите, особено обувките. Всяка прашинка пръст. Да потърсят карти, телефонни указатели, интернет адреси, ключове, лопати, водолазни костюми, следи от пясък, всичко, което ще ни помогне да открием момчето. А! И свидетели в съседните стаи в мотела.
— Разбрано, шефе.
— И се свържи с патрулната, областната и градската полиция. Искам да намерят последния кръст, с който Шефър обявява смъртта на Чилтън. Питър трябва да го изследва с всички налични средства. — Хрумна й още нещо. — Научи ли нещо за онази служебна кола?
— Дето я видял Пфистър ли?
— Да.
— Никой не се е обаждал. Май са ни забравили.
— Опитай пак. И не ги оставяй на мира.
— Ще се връщаш ли, шефе? Овърби Великолепни иска да те види.
— Ти Джей!
— Съжалявам.
— По-късно ще дойда. Искам да проверя нещо.
— Трябва ли ти помощ?
Отказа му, макар никак да не й се щеше точно сега да играе соло.
37.
Седнала в паркираната на алеята кола, Данс се вгледа в малката къща на семейство Бригам — тъжно увисналите капаци на прозорците, разкривените греди, захвърлените из двора играчки и инструменти. Гаражът бе препълнен с овехтели вещи. И дума не можеше да става да побере кола.
Вратите на тяхната „Краун Виктория“ бяха затворени; Данс слушаше диск, изпратен им — на нея и Мартин — от лосанджелиска група. Музикантите бяха костариканци. Композициите им звучаха и ведро, и мистично. Прииска й се да научи повече за тях. Надяваше се, когато с Майкъл отидат в Лос Анджелис за случая с Джей Доу, да се срещнат и да запишат и други песни.
Но сега не беше време за такива планове.
Чу изскърцване на гуми по чакъла. В огледалото за обратно виждане забеляза как колата на Соня Бригам спира край живия плет.
Жената шофираше. Сами седеше отзад.
Автомобилът сякаш блокира. Данс видя как жената се взира отчаяно в полицейския джип. Най-сетне Соня подкара очуканата си кола, подмина Данс, спря пред къщата и изключи двигателя.
Соня Бригам погледна към Данс, излезе и тръгна към багажника. Извади кошовете с пране и голяма бутилка „Тайд“.
Толкова са бедни, че не могат да си позволят собствена пералня и сушилня. Кой използва обществените? Неудачниците, разбира се…
Коментарът, помогнал на Шефър да открадне дрехата на Травис, за да ги насочи по погрешна следа.
Данс също излезе от колата.
Сами я изгледа изпитателно. Любопитството от първата им среща бе преминало; сега се долавяше безпокойство. Очите му излъчваха смущаваща прозорливост.
— Намерили сте Травис? — попита той; гласът вече не звучеше толкова странно.
Преди да успее да отговори, майка му го отпрати да играе в задния двор.
Той се поколеба, вторачи се в Данс, после се отдалечи тревожно, ровейки трескаво из джобовете си.
— Не се отдалечавай, Сами.
Катрин взе бутилката с перилен препарат и последва жената към къщата. Соня вървеше, стиснала зъби, вперила поглед напред.
— Госпожо…
— Трябва да оставя това — рязко я прекъсна тя.
Данс отвори незаключената врата. Последва Соня вътре. Жената се отправи право към кухнята и извади дрехите.
— Ако останат вътре… се смачкват. Знаете как е.
Соня Бригам приглади една тениска.
— Докато я перях, си мислех как ще му я дам.
— Госпожо Бригам… Трябва да ви кажа нещо. Травис не е карал колата на девети юни. Той е поел вината.
— Какво? — смаяно възкликна Соня Бригам и заряза прането.
— Харесвал е момичето, което е шофирало. Била е пияна. Опитал се да я убеди да му отстъпи волана. Но катастрофирали.
— О, боже!
Соня вдигна пред лицето си тениската като щит, способен да възпре сълзите.
— И не той е убиецът, оставял кръстовете. Друг е инсценирал нападенията така, че да го натопи. Мъжът е имал зъб на Джеймс Чилтън. Спряхме го.