Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Суайър кимна с глава.
— И аз така си мислех.
Смитбак видя, че каубоят продължава да го гледа. Кафявите му очи отдавна бяха изгубили ироничния си блясък, който Бил си спомняше от първите дни на експедицията. Хлътналите бузи, скулестото лице и стиснатите зъби излъчваха дълбока скръб.
— Холройд беше добро момче — просто рече той.
Смитбак кимна.
Суайър сниши глас.
— Едно е да загазиш там — той посочи с глава в предполагаемата посока на цивилизацията, — обаче е съвсем друго да извадиш лош късмет тук.
Смитбак премести поглед от него към трупа на Холройд, после отново се втренчи в каубоя.
— Затова Нора постъпва правилно — отвърна той. — Трябва колкото може по-бързо да се махнем оттук.
Суайър изплю струя тютюнев сок и улучи една недалечна скала.
— Тя е смела жена, признавам го. Доброволно да тръгнеш по следите на ония убийци… за това се иска кураж. Обаче не е достатъчно. Виждал съм как на такива места и най-малкият проблем води до смъртни случаи. И ще ти кажа нещо. Нашият проблем не е малък.
Смитбак не отговори. Продължаваше да мисли за Нора: за бързите й реакции, проницателните й очи, смелата й находчивост — за куража и решителността й, и с удивление осъзна, че не се страхува толкова за себе си, колкото за нея.
Суайър го наблюдаваше с бляскащи очи. После се изправи и хвана предния край на пръта. Журналистът стана на крака и отново завърза кърпата на устата си. Двамата изминаха остатъка от пътя до пещерата в мълчание.
41.
Аарън Блек стоеше под шарената сянка на най-западната кула и с опитно око проучваше сондажите си. Естествено, профилите бяха идеални: образец като за учебник на последния стратиграфски анализ. А полевите му лаборатории както винаги бяха пример за икономия, ефикасност и точност.
Обичайното възхищение от собствената му работа обаче скоро се замени с разочарование. Той замърмори под нос, покри сондажа с голям брезент и го закрепи с няколко камъка в ъглите. Напълно неприемлив начин за съхраняване на постиженията му, ала поне беше по-добре, отколкото да зарови изкопа. Не стига това, ами се готвеше да напусне обекта, който трябваше да увенчае кариерата му. Бог знаеше какво щяха да заварят, когато се върнеха. Ако изобщо се върнеха.
Ученият поклати глава и покри втория сондаж. И все пак не съжаляваше много, че си тръгват. Обичайният му помощник Смитбак в момента погребваше Холройд и докато работеше, Блек изпитваше искрена признателност, че тази задача не се е паднала на него. Всъщност нямаше значение дали младежът е умрял от отрова или болест. И в двата случая беше опасно. Дълбоко в себе си той жадуваше за цивилизацията — за телефоните, изисканите ресторанти, горещите душове и тоалетните с течаща вода — свят на стотица километри от Кивира. Естествено, никога нямаше да го признае пред Слоун, която с ледено мълчание бе отишла да фотографира обекта.
Когато мислите му се насочиха към нея, той усети, че от слабините му се разлива топлина. Спомените от предишната нощ отстъпиха мястото си на надежди и фантазии за следващата. Никога не беше имал късмет с жените, а Слоун бе невероятна жена, да, жена, която…
Блек с усилие се откъсна от унеса си и се обърна към флотационната лаборатория. Свали съда с дестилирана вода и я изля през ръба на скалата. После с въздишка започна да демонтира устройството, източи маркучите и прибра всичко в стиропорните гнезда на два метални куфара. Много пъти бе вършил тази работа и въпреки всичко се гордееше с уредността си. Археологът заключи куфарите, остави ги настрани и започна да разглобява хроматографската лаборатория.
Тъкмо прибираше неизползваните лакмуси, когато спря. Всички те трябваше да бъдат използвани през следващите седмици и да залегнат в основата на половингодишни анализи в неговата удобна лаборатория. Той се вторачи в тях и всички, блестящи статии, които възнамеряваше да напише за най-престижните научни списания, се изпариха като дим в главата му.
Вятърът внезапно се усили, грабна купчината лакмуси и ги понесе към дъното на пещерата. Те се пръснаха и изчезнаха в мрака.
Блек изруга на глас. Лакмусите бяха унищожени — замърсени — но не можеше просто така да ги зареже. Лично бе унижавал публично не един археолог, оставил боклук на обекта си.
Той събра хроматографската лаборатория и закопча куфара. После се изправи и вперил поглед в земята, се запъти към дъното на пещерата. Листовете се бяха пръснали зад бунището — видя няколко отново да политат при случайните повеи на вятъра. Блек пак изруга и заобиколи първото зърнохранилище при задната стена на руините, като пътьом събираше лакмусите и ги пъхаше в джоба си. Скоро преброи единадесет. Знаеше, че в комплекта са били дванадесет. Тогава къде беше последният, по дяволите?