Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— От потока е — отвърна Бонароти. — Аз я филтрирам. Всички я пием.
Арагон разтърка лице.
— Ще получа резултатите от пробите след няколко часа. Предлагам да приемем, че е нещо заразно. Като предпазна мярка трябва колкото може по-скоро да изнесем трупа от лагера.
Над каньона се спусна тишина. Откъм платото Кайпаровиц отекна далечна гръмотевица.
— Какво ще правим? — попита Блек.
Нора го погледна.
— Не е ли ясно? Трябва да си тръгнем колкото може по-бързо.
— Не! — избухна Слоун.
Нора изненадано се обърна към нея.
— Не можем просто така да напуснем Кивира. Обектът е прекалено важен. Онези, които са унищожили техниката, го знаят. Очевидно е, че се опитват да ни изпъдят, за да ограбят града. Така ще се оставим да ни манипулират.
— Вярно е — потвърди Блек.
— Току-що умря човек — прекъсна ги Нора. — Може би от заразна болест, а може дори да е убит. Така или иначе, нямаме друг избор. Изгубихме всякаква връзка с външния свят. Главното ми задължение е животът на членовете на експедицията.
— Това е най-голямото откритие в съвременната археология — тихо и настойчиво каза Слоун. — Всички ние бяхме готови да рискуваме живота си заради него. А сега някой е умрял и просто ще си вдигнем чуковете и ще си тръгнем, така ли? Това ще омаловажи саможертвата на Питър.
Блек, който пребледня по време на тази реч, все пак успя да кимне в знак на подкрепа.
— Това може да се отнася за нас с теб и за останалите от научния екип, обаче Питър не беше археолог — отвърна Нора.
— Той е знаел, че не е безопасно — възрази Слоун. — Самата ти си му го обяснила, нали?
Докато говореше, тя гледаше Нора право в очите. Макар че не каза нищо повече, премълчаното не можеше да е по-ясно.
— Знам, че отчасти аз съм отговорна за присъствието на Питър тук — като полагаше усилия да говори спокойно, отвърна Нора. — Ще трябва да се примиря с угризенията си. Но това не променя нищо. Факт е, че Роско, Луиджи и Бил Смитбак все още са с нас. След като знаем каква е опасността, нямаме право повече да рискуваме живота им.
— Как не! — измърмори Смитбак.
— Мисля, че трябва да ги оставим сами да вземат решение — каза Слоун. — Те не са просто платени шерпи, а имат свой принос в нашата експедиция.
Нора премести поглед от Слоун към Блек, после към останалите от групата. Всички мълчаливо я наблюдаваха. Тя с малко смътна изненада осъзна, че всъщност се оспорва положението й на ръководител. Някаква част от нея мърмореше, че не е честно: не точно сега, когато трябваше да скърби за Питър Холройд. Опита се да разсъждава рационално. Може би като ръководител на експедицията просто трябваше да заповяда всички да си тръгнат. След смъртта на Холройд обаче в групата изглежда имаше нови движещи сили, някаква непредвидима настойчивост. Това не беше демокрация, нито пък трябваше да е: и все пак разбираше, че трябва да хвърли зара и да изиграе своя ход.
— Както и да постъпим, трябва да действаме като група — заяви тя. — Ще гласуваме.
И погледна Смитбак.
— Аз съм с Нора — тихо отвърна журналистът. — Рискът е прекалено голям.
Археоложката премести очи към Арагон, който срещна погледа й за миг, после се обърна към Слоун.
— Не изпитвам никакви колебания. Трябва да си тръгнем.
Идваше ред на Блек. Той се обливаше в пот.
— Аз съм със Слоун — с висок напрегнат глас каза той.
Нора погледна Суайър.
— Роско?
Каубоят вдигна очи към небето.
— Според мен изобщо не трябваше да влизаме в тая проклета долина — навъсено отвърна той. — А сега започнаха дъждовете и онзи тесен каньон е единственият ни изход. Време е да си плюем на петите.
Нора се обърна към Бонароти. Италианецът безизразно махна с ръка и остави спирала от цигарен дим във въздуха.
— Както решите. Ще приема каквото решите.
Нора отново погледна Слоун.
— Преброих четирима срещу двама и един въздържал се. Няма какво повече да обсъждаме. — После смекчи тона си. — Виж, няма да си тръгнем просто така. До довечера ще довършим най-неотложните задачи, ще закрием разкопките и ще направим още снимки. Ще вземем малка извадка представителни артефакти. И ще тръгнем утре сутрин.
— До довечера ли? — обади се Блек. — За да закрием този обект както трябва, ще ни трябва много повече време.
— Съжалявам. Ще направим каквото можем. Ще вземем само най-важния багаж — останалото ще скрием тук, за да спестим време.