Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Каква печалба? — изкрещя Орън Бойл. — Кога изобщо съм бил на печалба? Никой не може да ме обвини, че имам печеливш бизнес! Само погледнете счетоводния ми баланс, а после погледнете и счетоводството на някой от конкурентите ми, който има всички клиенти, всички суровини, всички технически предимства и монопол над тайни формули — и ми кажете после кой е печалбар! Но, разбира се, обществеността наистина има нужда от железници, и може би бих поел известно увеличение на цените, ако получа — просто идея — ако получа субсидия, която да ме преведе през следващите година-две, докато си стъпя на краката, и тогава…
— Какво? Пак ли? — изкрещя господин Уедърби, който беше изгубил превзетостта си. — Колко заема си получил от нас, колко отсрочки, отменяния и мораториуми? Не си ни върнал и стотинка, а и при условие, че всички вие, момчета, фалирате, а данъчните постъпления се сриват, откъде очаквате да намерим парите за субсидии?
— Има хора, които не са фалирали — бавно каза Бойл. — Нямате никакво извинение за това, че позволявате всичката тази нужда и мизерия да се разпростират из страната, докато има хора, които не са фалирали.
— Нищо не мога да направя! — изскимтя Уесли Мауч. — Наистина нищо не мога да направя! Трябват ми по-широки правомощия!
Не можеха да кажат какво беше накарало господин Томпсън да присъства точно на този разговор. Беше казал съвсем малко, но слушаше с интерес. Сякаш имаше нещо, което искаше да научи, а сега изглеждаше така, сякаш го е научил. Той се изправи и се усмихна бодро.
— Давай, Уесли — каза той. — Действай с номер 10–289. Няма да имаш никакви проблеми.
Всички се бяха изправили в знак на унила, неохотна почит. Уесли Мауч погледна към листа си, после каза сприхаво:
— Ако искаш да действам, ще трябва да обявиш състояние на пълно извънредно положение.
— Ще го обявя веднага, щом си готов.
— Има известни трудности, които…
— Оставям това на теб. Справяй се, както решиш. Това ти е работата. Покажи ми първоначалния вариант, утре или вдругиден, но не ме занимавай с подробности. Трябва да произнеса реч по радиото след половин час.
— Основната трудност е, че не съм сигурен дали законът ни дава власт да приложим някои разпоредби на директива номер 10–289. Опасявам се, че може да бъдат уязвими за оспорване.
— Стига де, гласували сме толкова много извънредни закони, че ако се поразтърсиш из тях, със сигурност ще изкопаеш нещо, което да ги покрие.
Господин Томпсън се обърна към другите с широка, приятелска усмивка.
— Ще ви оставя да изгладите детайлите, момчета — каза той.
— Оценявам това, че дойдохте до Вашингтон, за да ни помогнете. Радвам се, че ви видях.
Те изчакаха докато вратата се затвори зад него и се върнаха по местата си — не се поглеждаха. Не бяха чували текста на директива номер 10–289, но знаеха какво съдържа. Знаеха го отдавна, по онзи особен начин, който се състои в това да запазиш тайна от самия себе си и да оставиш знанието си неназовано с думи. По същия начин сега им се искаше, ако е възможно, да не чуват думите на директивата. Цялото сложно увъртане, на което бяха приучили мозъците си, беше предназначено тъкмо за избягването на такива моменти. Искаха директивата да се приложи. Искаха да може да се приложи без думи, така че да не се налага да знаят точно какво правят. Никой не беше споменавал, че директива номер 10–289 е крайната цел на усилията му.
Да, цели поколения хора се бяха старали да я направят възможна, а през последните месеци бяха подготвени и всички необходими мерки — чрез безкрайни речи, статии, проповеди, антрефилета, произнесени от целеустремени гласове, които крещяха ядосано, ако някой назовеше целта им.
— Картината е следната — каза Уесли Мауч. — Икономическото състояние на страната беше по-добро преди две години, отколкото преди една, а и тогава беше по-добро от сегашното. Очевидно е, че няма да оцелеем още година при същата прогресия. Следователно единствената ни цел трябва да бъде да удържим. Да останем на едно място, за да си поемем дъх. Да постигнем окончателна стабилност. На свободата беше даден шанс и тя се провали. Следователно е необходим изключително строг контрол. Тъй като хората не могат и не искат да разрешат проблемите си доброволно, трябва да бъдат принудени да го направят — той направи пауза, вдигна листа, след това добави не толкова официално: — По дяволите, излиза, че можем да успеем да съществуваме, както и където сме в момента, но не можем да си позволим да мръднем! Така че ще трябва да останем на място. Трябва да останем на място. Трябва да накараме тия копелета да стоят на място!