Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Когато Лоберо дръпна повода в опит да стигне до Кора, Матю пусна кучето. То приклекна до огнедишащия дракон, ближеше лицето й и я побутваше с нос, докато тя се мъчеше да се изправи и да се притече на помощ на Даяна.
Но Даяна не се нуждаеше на помощ — нито от Матю, нито от Лоберо, нито дори от Кора. Съпругата му се изправи, протегна лявата си ръка с дланта надолу и насочи пръсти към пода. Дървените дъски се разцепиха и се превърнаха в дебели тръстики, които се надигнаха се увиха около краката на Болдуин, приковавайки го на място. Убийствено дълги остри тръни изведнъж изникнаха от филизите и се забиха през дрехите в плътта му.
Даяна прикова Болдуин с поглед, протегна дясната си ръка, и дръпна. Китката на Джак рязко се отмести настрани и навън, сякаш беше вързан за нея. Тялото му я последва и миг по-късно той лежеше на купчина на пода, далеч от обхвата на Болдуин.
Матю застана над тялото на Джак, за да го прикрие.
— Достатъчно, Болдуин. — Ръката му разсече въздуха.
— Съжалявам, Матю — прошепна Джак, все още на пода. — Появи се изневиделица и тръгна право към Галоуглас. Когато съм изненадан... — Той потрепери и млъкна, прибра колене към гърдите си. — Не знаех кой е.
Мириам влезе в стаята. Огледа сцената и пое нещата в свои ръце. Насочи Галоуглас и Хабърд към Джак и хвърли тревожен поглед на Даяна, която стоеше неподвижно и без да мига, сякаш бе пуснала корени в дневната.
— Момчето добре ли е? — напрегнато попита Крис.
— Ще се оправи. Всеки вампир е бил ухапван от своя сир поне веднъж — каза Мириам в опит да го успокои. Крис като че ли не се утеши от откровението относно семейния живот на създанията.
Матю помогна на Джак да стане. Следите от ухапване по врата бяха плитки и бързо щяха да заздравеят, но точно в момента изглеждаха зловещи. Той ги докосна за миг с надеждата да се увери, че Джак наистина ще се оправи, както обеща Мириам.
— Би ли се погрижила за Кора? — обърна се към Мириам, докато предаваше Джак на Галоуглас и Хабърд.
Тя кимна.
Матю вече пресичаше стаята и ръцете му стиснаха гърлото на Болдуин.
— Искам думата ти, че ако Даяна те пусне, няма да я докоснеш заради случилото се тук. — Пръстите му се стегнаха. — В противен случай ще те убия, Болдуин. Не си прави илюзии.
— Не сме приключили, Матю — предупреди го Болдуин.
— Знам. — Матю впери поглед в брат си, докато онзи не кимна.
После се обърна към Даяна. Пулсиращите под кожата й цветове му напомняха за блестящото кълбо от енергия, което му бе дарила в Медисън, преди някой от двамата да е научил, че е тъкачка.
Цветовете бяха най-ярки на върховете на пръстите й, сякаш магията й чакаше там, готова да бъде отприщена. Матю знаеше колко непредсказуема може да бъде собствената му кръвожадност, когато е така близо до повърхността, и затова подходи към жена си предпазливо.
— Даяна? — Той отметна косата от лицето й и се вгледа в синьо-златистите ириси, за да види дали го разпознава. Вместо това видя безкрайност, погледът й беше фиксиран върху някакъв невидим пейзаж. Матю промени тактиката и се опита да я върне тук и сега.
— Джак е с Галоуглас и Андрю, ma lionne. Болдуин няма да му навреди тази нощ. — Беше подбрал внимателно думите си. — Прибери го обратно у дома.
Крис се размърда, готов да възрази.
— Може би и Крис ще дойде с теб — с равен тон продължи Матю. — А също Кора и Лоберо.
— Кора — изграчи Даяна. Очите й проблеснаха, но дори загрижеността й за дракона не можеше да отклони хипнотизирания поглед. Матю се запита какво ли вижда и защо то така силно я привлича. Жегна го обезпокоителна ревност.
— Мириам е при Кора. — Матю не можеше да се откъсне от тъмносините дълбини на очите й.
— Болдуин... я нарани. — Даяна изглеждаше смутена, сякаш беше забравила, че вампирите не са като другите създания. Тя потърка разсеяно ръката си.
Точно когато Матю си помисли, че онова, което я държи, ще отстъпи пред разума, гневът на Даяна пламна отново. Можеше да го надуши, да го вкуси.
— Той нарани Джак. — Пръстите й се разпериха широко във внезапен спазъм. Матю забрави за мъдрото си решение да стои настрана от тъкачка и силата й и ги хвана, преди да са направили някаква магия.
— Болдуин ще те остави да отведеш Джак у дома. В замяна ти трябва да го освободиш. Не можем да позволим между двама ви да избухне война. Фамилията няма да оцелее. — Ако се съдеше по видяното тази нощ, Даяна беше целеустремена като Болдуин, когато беше решена да унищожи препятствията по пътя си.
Матю вдигна ръцете й и докосна пръстите й с устни.
— Помниш ли, когато разговаряхме за децата ни в Лондон? За онова, от което ще се нуждаят?