Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Това привлече вниманието й. Най-сетне. Погледът й се фокусира върху него.
— Любов — прошепна тя. — Възрастен, който да поеме отговорност за тях. Тихо и безопасно място.
— Точно така. — Той се усмихна. — Джак има нужда от теб. Освободи Болдуин от заклинанието си.
Магията на Даяна поддаде с потръпване, което мина през нея от петите до главата. Тя раздвижи пръсти към Болдуин. Бодлите се отдръпнаха от кожата му. Тръстиките се отпуснаха и се скриха в разцепените дъски на пода около вампира. Не след дълго той бе свободен, а къщата на Галоуглас се върна в обичайното си неомагьосано състояние.
Докато заклинането й бавно отминаваше, Даяна отиде при Джак и взе главата му в ръце. Раната на врата му вече започваше да се затваря, но щяха да минат няколко дни, преди да се излекува напълно. Пълните й устни се стегнаха в тънка линия.
— Не се безпокой — каза й Джак и неволно прикри раната с ръка.
— Хайде, Джаки. С Даяна ще те отведем на Кърт Стрийт. Сигурно умираш от глад. — Галоуглас тупна младежа по рамото. Джак бе изтощен, но се опита да изглежда свеж заради Даяна.
— Кора — повика Даяна. Кора закуца към нея, събирайки сили, докато приближаваше господарката си. Когато тъкачка и огнедишащ дракон почти се докоснаха, Кора избледня и изчезна, превръщайки се в едно цяло с господарката си.
— Нека Крис те изпрати — каза Матю, като внимаваше да държи едрата си фигура между нея и смущаващите изображения по стените. За щастие, тя бе твърде уморена, за да ги удостои с нещо повече от бегъл поглед.
Матю остана доволен, че Мириам е подбрала всички в къщата с изключение на Болдуин. Сега те се бяха скупчили в антрето — Крис, Андрю, Лоберо и Мириам — и очакваха Даяна, Галоуглас и Джак. Колкото повече създания подкрепяха момчето, толкова по-добре.
Матю напрегна всички сили, за да се овладее, докато ги гледаше как си тръгват. Насили се да махне окуражаващо на Даяна, когато тя се обърна да го погледна отново. Щом те изчезнаха между къщите на Кърт Стрийт, той се обърна към Болдуин.
Брат му се взираше в последната част на стенописите. Ризата му беше надупчена и покрита с тъмни петна там, където зъбите на Джак и тръните на Даяна бяха пробили кожата му.
— Джак е убиец вампир. Видях го в мислите си, а сега го виждам и по стените. Издирвахме го повече от година. Как е успявал през цялото това време да се измъква на Паството? — учуди се Болдуин.
— Бил е с Бенджамин. После е станал беглец. — Матю нарочно избягваше да гледа към ужасяващите изображения около безтелесните черти на Бенджамин. Вероятно бяха не по-ужасни от другите брутални актове, извършвани от вампирите през годините. Но фактът, че бяха дело на Джак, ги правеше непоносими.
— Той трябва да бъде спрян — прозаично рече Болдуин.
— Господи, прости ми. — Матю сведе глава.
— Филип беше прав. Християнската ти вяра наистина те прави идеален за работата ти. — Болдуин изсумтя. — Коя друга вяра обещава да отмие греховете ти, стига да ги изповядаш?
Уви, Болдуин така и не беше схванал концепцията за изкуплението. Възгледите му за вярата на Матю бяха чисто търговски — отиваш в църквата, изповядваш се и излизаш чист. Но спасението беше по-сложно. Филип беше започнал да го разбира накрая, макар отдавна да намираше постоянното търсене на прошка на Матю за дразнещо и ирационално.
— Много добре знаеш, че за него няма място сред Дьо Клермон, ако болестта му е толкова сериозна, колкото намекват тези картини. — Болдуин бе видял у Джак онова, което беше видял и Бенджамин — опасно оръжие, което може да бъде оформено и преиначено, за да стане колкото се може по-смъртоносно. За разлика от Бенджамин обаче, Болдуин имаше съвест. Той не би използвал оръжието, попаднало най-неочаквано в ръцете му, ала нямаше да позволи друг да го използва.
Главата на Матю остана сведена, натежала от спомени и мъка. Следващите думи на Болдуин бяха очаквани, но въпреки това той усети жестокия им удар.
— Убий го — нареди главата на фамилия Дьо Клермон.
Когато Матю се върна у дома, ярко боядисаната червена врата с бяла рамка и черен фронтон се отвори широко.
Даяна го чакаше. Беше облякла стара плетена вълнена жилетка, която да прогони студа и да намали миризмата на другите, с които бе влизала в контакт през нощта. Въпреки това целувката на Матю бе груба и настоятелна, и той с неохота се отдръпна.
— Какво има? — Пръстите на Даяна посегнаха към стрелата на Филип. Жестът се бе превърнал в сигурен сигнал, че безпокойството й расте. Цветните петна на върховете им казваха същото и ставаха все по-видими с всеки следващ момент.