Книгата на живота

— Мърдай — нареди Болдуин, хванал Джак за врата. Матю беше виждал същата тази ръка да откъсва главата на друг вампир.

Младежът не беше свидетел на онзи брутален епизод, но знаеше, че е оставен изцяло на милостта на нападателя си. Беше пребледнял и ококорен, с огромни черни зеници. Нищо чудно, че се подчини без никакво колебание.

Лоберо също го знаеше. Галоуглас още държеше повода, но кучето обикаляше около краката му, без да откъсва поглед от господаря си.

— Всичко е наред, Рошльо — прошепна му успокоително Джак, но Лоберо не се хвана на лъжата.

— Проблем ли има? — Крис беше толкова близо, че Матю усещаше дъха му.

— Винаги има проблем — мрачно отвърна той.

— Прибери се — обърна се Джак към Крис. — Вземи Рошльо и... — Той млъкна и се намръщи. Кръв потече по врата му там, където пръстите на Болдуин оставяха тъмни синини.

— Остават тук — изсъска Болдуин.

Джак беше направил стратегическа грешка. Болдуин обожаваше да унищожава онова, което другите обичаха. Нещо преживяно в миналото явно беше оформило този импулс, но Матю така и не беше открил какво. Сега Болдуин никога не би позволил Крис или Рошльо да се махнат. Това бе съсипващо проста и ефективна тактика, събуждаща болезнени спомени.

„Джак не е Елинор“ — напомни си Матю. Джак също беше вампир. Но той бе от неговата кръв и Болдуин можеше да го използва, за да накара Матю да падне на колене.

— Номерът ти на площада е последният път, когато ме предизвикваш, псе. — Ризата на Болдуин имаше следи от зъби по рамото, а покрай разкъсания плат се виждаха капки кръв.

„Господи.“ Джак беше ухапал Болдуин.

— Но аз не съм твой — отчаяно рече Джак. — Матю, кажи му, че принадлежа на теб!

— А на кого според теб принадлежи Матю? — заплашително прошепна Болдуин в ухото му.

— На Даяна — озъби се Джак.

— На Даяна? — Болдуин се изсмя подигравателно и му нанесе удар, който би проснал на земята и два пъти по-едър и тежък топлокръвен. Коленете на Джак се удариха в твърдото дърво на пода. — Идвай тук, Матю. И затвори онова куче.

— Отречи се от Джак пред Дьо Клермон и лично ще се погрижа да идеш в ада — изсъска Хабърд и сграбчи Матю за ръкава, докато той минаваше покрай него.

Матю го изгледа студено и отецът пусна ръката му.

— Остави го. Той е моя кръв — каза Матю. — После се връщай в Манхатън, където ти е мястото, Болдуин.

— О — възкликна Крис с тон, който показваше, че най-сетне е получил просветление. — Разбира се. Живееш на Сентрал Парк, нали?

Болдуин не отговори. Всъщност той притежаваше значителна част от онази отсечка на Пето авеню и обичаше да следи внимателно инвестициите си. Напоследък беше избрал за ловна територия квартал Мийтпакинг и го пълнеше с нощни клубове в добавка към месарниците, но като правило предпочиташе да не живее там, където се храни.