Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Не си тръгвай от мен. — Не беше сигурен, че може да се овладее, ако тя го направи. — Трябва да се вслушаш в разума.
— Не. — Тя продължаваше да се опитва да го избегне. — Не можеш да се откажеш от него. Джак няма винаги да страда от кръвожадност. Ти ще намериш лек.
— За кръвожадността няма лек. — Матю би дал живота си, за да промени този факт.
— Какво? — Шокът на Даяна бе очевиден.
— Направихме анализ на новите ДНК проби. За първи път можем да прегледаме потомство от множество поколения отвъд Маркъс. Крис и Мириам проследиха гена на кръвожадността от Изабо през мен и Андрю до Джак.
Матю вече беше привлякъл напълно вниманието на съпругата си.
— Кръвожадността е аномалия на развитието — продължи той. — Има генетичен компонент, но генът като че ли се задейства от нещо в нашата некодираща ДНК. Двамата с Джак имаме това нещо. Maman, Маркъс и Андрю го нямат.
— Не разбирам — прошепна Даяна.
— По време на прераждането ми нещо, вече съществувало в моята некодираща човешка ДНК, е реагирало на новата генетична информация в организма ми — търпеливо обясни Матю. — Знаем, че вампирските гени са брутални и избутват настрани човешките, за да доминират в модифицираните клетки. Но те не заместват всичко. Ако го правеха, моят геном щеше да е идентичен с този на Изабо. Вместо това аз съм нейно дете, съчетание от генетичните съставки, наследени от човешките ми родители, както и от наследеното от нея.
— Значи си имал кръвожадност, преди Изабо да те направи вампир? — Даяна бе разбираемо объркана.
— Не. Имал съм задействащите механизми на гена, необходими за проявяване на болестта — уточни Матю. — Маркъс е идентифицирал конкретна некодираща ДНК, която според него играе тази роля.
— В онова, което нарича боклучава ДНК ли? — попита Даяна.
Матю кимна.
— В такъв случай е възможно намирането на лек — настоя тя. — След няколко години...
— Не, mon coeur. — Не биваше да подхранва надеждите й. — Колкото повече разбираме гена на кръвожадността и научаваме за некодиращите гени, толкова по-добро може да стане лечението, но това не е болест, която можем да излекуваме. Единствената ни надежда е да я предотвратяваме и ако е рекъл Бог, да облекчим симптомите й.
— Докато го направите, можеш да научиш Джак как да я контролира. — Изражението на Даяна си оставаше упорито. — Не е нужно да го убиваш.
— Симптомите на Джак са далеч по-лоши от моите. Генетичните фактори, които задействат болестта, у него са с много по-високи нива, отколкото у мен. — Матю премигна, за да сдържи напиращите кървави сълзи. — Няма да страда. Обещавам ти.
— Но ти ще страдаш. Казваш, че плащам цена, защото се забърквам с живота и смъртта ли? Същото се отнася и за теб. Джак няма да го има, но ти ще продължиш да живееш и да се мразиш — изтъкна тя. — Помисли само какво ти е струвала смъртта на Филип.
Матю не можеше да мисли за нищо друго. Беше убивал други създания след смъртта на баща си, но само за да уреди собствени сметки. До тази нощ последният сир Дьо Клермон, който му бе заповядвал да убива, беше Филип. Той бе наредил и собствената си смърт.
— Джак страда, скъпа. Това ще сложи край на страданието му. — Матю използва същите думи като Филип, за да убеди жена си да признае неизбежното.
— За него може би. Но не и за нас. — Ръката на Даяна посегна към издутия й корем. — Близнаците може да имат кръвожадност. И тях ли ще убиеш?
Зачака го да отрече, да й каже, че е луда дори да си помисли подобно нещо. Но той не го направи.
— Когато Паството разбере какво е направил Джак, а това е само въпрос на време, те ще го убият. И няма да им пука колко уплашен ще е той и колко болка му причиняват. Болдуин ще се опита да убие Джак, преди да се стигне дотам, за да задържи Паството настрана от семейните работи. Ако се опита да избяга, Джак може да попадне в ръцете на Бенджамин. Ако това стане, Бенджамин ще си отмъсти ужасно за предателството му. Тогава смъртта ще бъде благословия. — Лицето и гласът на Матю бяха безстрастни, но агонията, която блесна в очите на Даяна, щеше да го преследва вечно.
— В такъв случай Джак ще изчезне. Ще отиде някъде далеч, където никой няма да може да го намери.
Матю сподави раздразнението си. Беше разбрал, че Даяна е инат още на първата им среща. Това бе една от причините да я обикне, макар че понякога упоритостта й го докарваше до лудост.
— Един вампир не може да оцелее в самота. Подобно на вълците, ние трябва да сме част от глутница или полудяваме. Помисли си за Бенджамин, Даяна. И какво се случи с него, когато го изоставих.