Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Нищо чудно, че си такова завършено копеле — каза Крис. — Е, приятел, сега си в Ню Хейвън. Тук играем по различни правила.
— Правила? — провлечено повтори Болдуин. — В Ню Хейвън?
— Аха. Всички за един и тям подобни. — Това беше сигналът на Крис.
Матю беше толкова близо, че усети как мускулите му се напрягат, и беше готов, когато малкият нож прелетя покрай ухото му. Тънкото острие бе толкова незначително, че едва ли би наранило и човешка кожа, камо ли яката четина на Болдуин. Ръката на Матю се стрелна и улови ножа между пръстите си, преди да е достигнал целта. Крис се намръщи укорително и Матю поклати глава.
— Недей. — Можеше да позволи на Крис да нанесе здраво кроше, но възгледите на Болдуин се стесняваха, когато ставаше дума за привилегиите, които можеха да се дават на топлокръвни. После се обърна към Болдуин. — Махай се. Джак е моя кръв и мой проблем.
— И да пропусна купона? — Болдуин изви главата на Джак настрани. Младежът го погледна с убийствено изражение. — Страхотна прилика, Матю.
— Харесва ми да си мисля така — хладно рече Матю и се усмихна бегло на Джак. После взе повода на Лоберо от Галоуглас. Кучето моментално притихна. — Болдуин може да е жаден. Предложи му питие, Галоуглас.
Може би това щеше да подслади настроението му достатъчно, за да измъкне Джак. Можеше да го прати в дома на Маркъс с Хабърд. Алтернативата бе по-добра от къщата на Даяна на Кърт Стрийт. Ако съпругата му надушеше появата на Болдуин, щеше да се появи на Устър Скуеър с огнедишащия си дракон, готова да мята мълнии.
— Килерът ми е пълен — каза Галоуглас. — Кафе, вино, вода, кръв. Сигурен съм, че ще намеря и бучиниш с мед, ако предпочиташ, чичо.
— Онова, което искам, само момчето може да ми осигури. — И без никакви предисловия зъбите на Болдуин се впиха във врата на Джак. Захапката му беше преднамерено жестока.
Това беше вампирското правосъдие — бързо, непреклонно, безжалостно. За дребни провинения наказанието на сира би се състояло само от тази публична демонстрация на подчинение. Чрез кръвта той получаваше тънка струйка от най-съкровените мисли и спомени на потомството си. Ритуалът разголваше душата на вампира и го правеше позорно уязвим. Придобиването на тайните на друго създание, независимо от начина, хранеше вампира по същия начин като лова, грижейки се за онази част от душата му, която винаги се стремеше да притежава все повече и повече.
Ако провиненията бяха по-значителни, ритуалът на подчинението продължаваше до смърт. Убиването на друг вампир беше физически изтощително, емоционално изсмукващо и съсипващо духа. Именно затова повечето вампирски първенци възлагаха задачата на някого от своите. Макар че през вековете Филип и Юг бяха излъскали до фин блясък фасадата на Дьо Клермон, Матю беше изпълнявал цялата мръсна работа на фамилията.
Имаше стотици начини да убиеш вампир и Матю ги знаеше всичките. Можеш да му изпиеш кръвта, както бе направил с Филип. Можеше да го отслабиш физически, като източиш бавно кръвта му и го поставиш в ужасно безпомощно състояние, за да го превърнеш в роб. Неспособен да се отбранява, вампирът можеше да бъде измъчван, за да си признае всичко, или милостиво да бъде оставен да умре. Можеш да го обезглавиш или изкормиш, макар че някои предпочитаха по-старомодния метод с разкъсване на гръдния кош и изтръгване на сърцето. Можеш да прережеш сънната артерия и аортата — метод, който Жулиет, очарователната убийца на Жербер, бе опитала безуспешно върху самия него.
Матю се молеше тази вечер кръвта и спомените на Джак да бъдат достатъчни на Болдуин.
Твърде късно се сети, че Джак има спомени, които по-добре да си останат неизречени.
Твърде късно долови аромата на орлови нокти и летни бури.
Твърде късно видя как Даяна пуска Кора.
Огнедишащият дракон се издигна от раменете на господарката си и се понесе във въздуха. Кора се спусна с крясък върху Болдуин с разперени нокти и пламтящи криле. Болдуин я сграбчи за крака със свободната си ръка и запрати тялото й настрани. Кора се блъсна в стената и крилото й се огъна от удара. Даяна се преви и хвана собствената си ръка от внезапната болка, но това не намали решимостта й.
— Долу ръцете от сина ми! — Кожата й блестеше, ефирният ореол, който винаги се виждаше без прикриващото заклинание, сега беше ярка пречупваща се светлина. Пъстроцветни дъги се носеха под кожата й — не само по дланите, но и по ръцете, по сухожилията на шията й, оплитаха се и се виеха на спирали, сякаш вървите в пръстите бяха плъзнали из цялото й тяло.