Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Не ти вярвам — заяви Джак, упорито придържайки се към идеята, че кръвожадността му го прави виновен при всички обстоятелства. Матю донякъде получи известна представа какво са преживели Филип и Изабо със собственото му упорство в отхвърлянето на опрощението.
— Защото в теб се борят два вълка. Всички сме така — присъедини се Крис към Матю.
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита Джак.
— Стара легенда на чероките, която баба Бетс е научила от своята баба.
— Не ми приличаш на чероки — присви очи Джак.
— Ще останеш изненадан, ако научиш какво има в кръвта ми. Най-вече съм французин и африканец, с малко английски, шотландски, испански и индиански примеси. Всъщност с теб до голяма степен си приличаме. Фенотипът често лъже — с усмивка добави Крис. Джак го погледна объркано и Матю мислено си отбеляза да му намери учебник по биология за начинаещи.
— Така било значи — скептично рече Джак и Крис се разсмя. — А вълците?
— Според народа на баба ми във всяко създание живеят два вълка, зъл и добър, които през цялото време се мъчат да се унищожат един друг.
Матю си помисли, че едва ли би чул по-добро описание на кръвожадността от някого, който не е засегнат от болестта.
— При мен лошият вълк печели — тъжно промълви Джак.
— Не е задължително — възрази Крис. — Баба Бетс казваше, че вълкът, който побеждава, е вълкът, когото храниш. Злият вълк се храни с гняв, вина, печал, лъжи и съжаление. Добрият пък се нуждае от диета с любов и честност, подправена с щедри дози състрадание и вяра. Така че ако искаш добрият вълк да победи, трябва да умориш от глад другия.
— Ами ако не мога да спра да храня лошия вълк? — разтревожено попита Джак. — Ами ако се проваля?
— Няма да се провалиш — твърдо рече Матю.
— Няма да ти позволим — кимна в знак на съгласие Крис. — Тук сме петима. Твоят голям лош вълк няма шанс.
— Петима? — прошепна Джак, поглеждайки към Матю и Галоуглас, Хабърд и Крис. — Нима всички ще ми помогнете?
— До последния човек — обеща Крис и взе ръката му. Кимна на Матю и той послушно постави своята ръка отгоре.
— Всички за един и тям подобни. — Крис се обърна към Галоуглас. — Какво чакаш? Идвай бързо.
— Ба. Мускетарите бяха все смотаняци — намръщи се Галоуглас, докато вървеше към тях. Въпреки пренебрежителните си думи племенникът на Матю постави огромната си лапа върху техните. — Не казвай на Болдуин, млади Джак, или ще дам на лошия ти вълк двойна вечеря.
— А ти, Андрю? — повика Крис.
— Мисля, че изразът беше „Един за всички, всички за един“, а не „Всички за един и тям подобни“.
Матю трепна. Думите бяха верни, но лондонският акцент на Хабърд правеше френския му особено неразбираем. Филип е трябвало да му осигури и учител по френски наред с челото.
Мършавата ръка на Хабърд се присъедини последна към останалите. Матю видя как палецът му се задвижи от горе надолу и от ляво надясно, сякаш свещеникът благославяше странния пакт.
Чудата група, помисли си Матю — три създания, свързани чрез кръвта, четвърти, обвързан с вярност, и пети, който се бе присъединил към тях без друга причина, освен че беше добър човек.
Надяваше се, че заедно ще бъдат достатъчни да помогнат на Джак да се излекува.
След трескавата си активност Джак искаше да говори. Седна с Матю и Хабърд в дневната, заобиколен от миналото, и прехвърли товара на някои от мъчителните си преживявания върху плещите на Матю. Не каза обаче нито думичка за Бенджамин. Матю не бе изненадан. Как би могъл да разкаже с думи за ужаса, който бе изпитал от ръцете на Бенджамин?
— Хайде, Джаки — прекъсна го Галоуглас, който държеше ремъка на Лоберо. — Рошльо има нужда от разходка.
— Аз също бих глътнал малко свеж въздух. — Андрю стана от странния червен стол, който приличаше повече на модерна скулптура, но беше изненадващо удобен, както бе установил Матю.
Когато входната врата се затвори, Крис се появи в дневната с нова чаша кафе. Матю нямаше представа как този човек оцелява с толкова кофеин в кръвта си.
— Снощи разговарях със сина ти — с другия ти син, Маркъс. — Крис се настани на обичайния си плетен стол. — Приятен тип. И умен. Сигурно се гордееш с него.
— Така е — предпазливо потвърди Матю. — Маркъс защо се е обаждал?
— Ние му се обадихме. — Крис отпи от кафето си. — Мириам реши, че трябва да види видеото. След като го направи, той се съгласи, че трябва да вземем още кръв от Джак. Взехме две проби.
— Какво сте направили? — втрещи се Матю.
— Хабърд ми даде разрешение. Той е най-близкият му роднина — спокойно отвърна Крис.
— Да не мислиш, че се тревожа за информираното съгласие? — Матю едва смогваше да се владее. — Да вземете кръв от вампир в пристъп на кръвожадност! Можело е да коства живота ви.