Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
Матю погледна нагоре с надеждата да намери някакво напътствие. Вместо това видя небе, в което нямаше нито една звезда. Разумната част от него знаеше, че това се дължи на ярките светлини на града и пълнолунието, но вампирът в него инстинктивно се разтревожи. Нищо не можеше да го ориентира на подобно място, нямаше знаци, които да го насочват по пътя.
— Ела. — Той взе палтото на Даяна от стола в преддверието, хвана я за ръка и я поведе надолу по стълбите.
— Къде отиваме? — попита тя, като се мъчеше да не изостава.
— На място, където да мога да виждам звездите — отвърна Матю.
22.
Матю се насочи на северозапад извън града, с Даяна до себе си. Караше необичайно бързо и за по-малко от петнайсет минути се озоваха на тих второстепенен път, сгушен в сянката на върховете, известни сред местните като Спящия великан. Матю спря колата и угаси двигателя. Светна лампа на веранда и възрастен мъж надникна в мрака.
— Вие ли сте, господин Клермон? — Гласът му бе слаб и тънък, но в очите му още се долавяше остър интелект.
— Да, господин Фелпс — кимна Матю. Той заобиколи колата и помогна на Даяна да слезе. — Със съпругата ми се качваме до хижата.
— Радвам се да ви видя, госпожо — каза господин Фелпс и отдаде чест. — Господин Галоуглас се обади да ме предупреди, че може да отскочите. Каза да не се безпокоя, ако чуя нещо наоколо.
— Съжалявам, че ви събудихме — извини се Даяна.
— Аз съм стар човек, госпожо Клермон. Напоследък не ми трябва много сън. Предполагам, че ще се наспя, след като умра — хрипливо се разсмя господин Фелпс. — Горе ще намерите всичко, което ви е нужно.
— Благодаря, че наглеждате мястото — рече Матю.
— Семейна традиция — отвърна господин Фелпс. — Рейнджьрът на господин Уитмор е при навеса, ако не искате да използвате стария ми гатор. Не ми се вярва съпругата ви да иска да извърви целия път. Порталът на парка е затворен, но знаете как да влезете. Приятно прекарване.
Господин Фелпс се прибра и мрежестата врата се затвори с тракане.
Матю хвана Даяна за лакътя и я насочи към нещо като кръстоска между количка за голф е необичайно големи грайфери на гумите и плажно бъги. Пусна я само колкото да заобиколи колата и да се качи.
Порталът на парка бе така добре скрит, че едва се виждаше, а пътеката, минаваща за път, бе неосветена и без маркировка, но Матю намери и двете с лекота. Взе няколко остри завоя и продължиха да се изкачват нагоре по склона покрай гъстата гора, докато не стигнаха открито пространство с малка дървена къща, сгушена под дърветата. Вътре светеше и златната светлина бе уютна и приканваща като на някаква хижа от приказките.
Матю спря рейнджъра и го сложи на ръчна спирачка. Пое дълбоко дъх, за да се наслади на нощните аромати на бор и докоснатата от росата трева. Долината долу изглеждаше мрачна. Запита се дали настроението му, или сребристата светлина на луната я правеше така неприветлива.
— Неравно е. Не искам да паднеш. — Той протегна ръка, давайки на Даяна възможност да избира дали да я поеме, или не.
Тя го погледна загрижено и хвана ръката му. Матю огледа хоризонта. Не можеше да спре да търси нови заплахи. После вниманието му се насочи нагоре.
— Луната е доста ярка — рече той. — Дори тук е трудно да видиш звездите.
— Защото е Мабон — тихо обясни Даяна.
— Мабон ли? — изненада се Матю.
Тя кимна.
— Преди една година ти влезе в Бодлианската библиотека и право в сърцето ми. Щом тази твоя порочна уста се усмихна, щом погледът ти се задържа многозначително върху мен, макар че никога дотогава не бяхме се срещали, разбрах, че животът ми никога няма да е същият.
Думите на Даяна дадоха на Матю временно облекчение от безпокойството, с което го бяха изпълнили заповедта на Болдуин и новините на Крис. За един кратък миг светът се озова между отсъствието и желанието, между кръвта и страха, между топлината на лятото и ледените дълбини на зимата.
— Какво има? — Даяна го погледна изпитателно. — Нещо свързано с Джак ли? С кръвожадността? Или с Болдуин?
— Да. Не. В известен смисъл. — Матю прокара пръсти през косата си и се обърна, за да избегне острия й поглед. — Болдуин знае, че Джак е убил онези топлокръвни в Европа. Знае, че е убиец вампир.
— Определено не е първият път, когато жаждата за кръв у вампир е довела до неочаквани смъртни случаи — подхвърли Даяна в опит да разведри обстановката.
— Този път е различно. — Нямаше лесен начин да го каже. — Болдуин ми нареди да го убия.
— Не. Забранявам. — Думите й отекнаха и от изток повя вятър. Тя рязко се извъртя и Матю я хвана. Тя започна да се съпротивлява в ръцете му, вдигайки сиво-кафява вихрушка около краката си.