Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
И макар вече да знаеше защо Бокин я тормози, тя нямаше представа как да го спре. „Той винаги ще действа срещу мен. Но аз винаги ще бъда по-силна от него, а той е твърде глупав, за да ме заплашва по някакъв друг начин, затова предполагам, че нещата биха могли да бъдат и по-зле“.
Но тя щеше непрекъснато да го наблюдава и това обещаваше да е много, много досадно.
Щом стъпките на Аний утихнаха, Гол се изправи и извади инструментите си изпод дюшека. Когато се захвана за работа, Сери провери дупките, които приятелят му беше изкопал по-рано в стената, всяка от които пробиваше хоросана и пръстта зад него. Аний не ги беше забелязала. Стените бяха груби и напукани на места, а Гол беше избрал такива позиции, където фенерите хвърляха плътни сенки.
Сери трябваше да се наведе по-близо, за да види единия край на тръбите, които Гол бе напъхал във всяка дупка, от които стърчаха парчета намаслена хартия.
— Още колко искаш да направиш? — попита Сери.
Гол отиде до отсрещната стена.
— Зависи колко бързо смяташ, че ще успеем да ги запалим. Нали не искаш първите няколко да избухнат, преди да сме успели да запазим останалите. Ако направя по пет от всяка страна, и всеки поеме по една стена, може да успеем да ги подпалим всичките. Ще ми донесеш ли една тръба?
Сери отиде до кутията с плодове, която Лилия им беше донесла предишната вечер, изпразни я и вдигна чувала на дъното й. Там беше скрил минния огън, като разчиташе, че неприязънта на Аний към плодовете ще й попречи да го открие.
Докато носеше първата тръба на Гол, той забеляза, че от сгъвката на хартията в единия й край се сипе тънка струя прах.
— Счупена е. Това лошо ли е?
Гол се обърна и очите му се разшириха.
— Хвани я така, че дупката да е отгоре — рече бързо той.
Сери го направи и изтичането спря.
— Опасно ли е това?
— Да. — Лицето на Гол бе сериозно. — Ако голяма част от праха се пръсне във въздуха, една свещ или фенер може да го взриви. — Той погледна надолу към тръбата, после изсица малко прах в шепата си, преди да я напъха в стената. — Ще ти покажа. Изнеси една свещ в коридора и я отнеси на около двайсетина крачки оттук.
В шепата на Гол имаше една щипка прах. Сери взе запалената свещ и я изнесе от стаята надолу по коридора. Гол му махна с ръка и го накара да застане зад гърба му.
— По-добре си запуши ушите.
Сери го послуша.
— Гледай сега.
Той събра прахта между двата си пръста, протегна се и я хвърли към свещта. Очите на Сери бяха заслепени от силна светлина, а в коридора отекна силен звук като от удар на много голяма ръка върху маса. От стените край свещта се посипаха прах и пръст, а самата свещ изглеждаше много по-къса и обградена от разтопена локва восък.
Сери свали ръцете си. „И това се получи само от една щипка прах. А ние сме натъпкали много повече в онези тръби“.
— Сигурен ли си, че искаш да напъхаш толкова много тръби в стените?
Гол сви рамене.
— Трябва да ги пъхнем някъде. По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас.
„Разбира се. Дори да ги оставим в кутията с плодовете, пак може да гръмнат заедно с останалите. По-добре да се взриви в стената, вместо в стаята“.
— Колко време горят изчакващите ленти?
— Колкото да преброиш до двайсет. — Гол прибра свещта, даде я на Сери и се върна в стаята. — Ако нямаме достатъчно време, можем да се разминем само със запалването на една от двете страни. Когато гръмне, тя ще взриви и останалите.
— Значи палим по една и бягаме.
Гол се намръщи.
— Да не би Аний да се връща вече?
Сери се ослуша. Когато дочу леките стъпки, той отиде бързо до кутията и бързо нареди чувала и плодовете върху тръбите, докато Гол прибираше инструментите си. Прикриха пламъка на свещите в случай, че не идваше Аний. Миг по-късно в коридора отекна тихо подсвирване и двамата се успокоиха.
Сери подсвирна в отговор и Аний влезе бързо в стаята, стиснала фенера си в ръка. Той осъзна, че точно заради тихите й стъпки бе решил, че се е отдалечила доста. Когато ги видя, Аний бързо си пое дъх.
— Една от стените до бариерата на Лилия се е срутила. Или е била съборена. Каквато и да е причината, дотук вече може да се стигне само през бариерата й.
Сърцето на Сери подскочи.
— Някакви следи?