Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Той пусна пръстена в джоба си, стана и излезе бързо от стаята. Робите отскачаха от пътя му. Едва бе направил двайсетина крачки в коридора, когато зад гърба му се разнесе женски глас.
— Посланик!
Денил се обърна и видя Мерия, която вървеше бързо към него.
— Снощи научих нещо, което може да ви се стори интересно — каза тя.
— Тайенд трябва ли да го научи?
Тя кимна.
Той й махна с ръка и тя тръгна след него. Двамата минаха през Господарската стая, излязоха в коридора от другата й страна и скоро стигнаха до стаята на Тайенд. Робинята, която чакаше до вратата, се хвърли по очи на пода.
— Тай… Посланик Тайенд тук ли е? — попита Денил.
Тя кимна.
— Кажете му, че искаме да го видим.
Робинята бързо се скри в една от стаите. Миг по-късно се чу тих стон и проклятие.
— Вън!
Робинята излетя през вратата и заситни към Денил и Мерия.
— Недей — каза й Денил, когато жената се накани да се просне на пода.
— Посланикът се облича — каза тя и отново застана до стената с наведени очи.
„Оусън каза, че Изменниците ще освободят робите — помисли си Денил. — Ако успеят, къде ще отидат тукашните роби?“ Може би ще останат като платени прислужници. Надяваше се да стане така. Щеше да изпита огромно облекчение, когато те престанат да се държат по този начин. „Макар че сигурно ще си променя мнението, когато започнат да ни врънкат за разни неща, както правят киралийските прислужници“. Той примигна, сещайки се за още нещо. „Ако Изменниците спечелят, сложат край на робството и се присъединят към Обединените земи, възможно ли е някои от бившите роби да станат магьосници?“
Спомни си докъде бе стигнал Фергън в опитите си да попречи на приемането на Сония в Гилдията. Щом той смяташе, че тя не заслужава да стане магьосница, как ли би се отнесъл към сачаканските роби?
Тази мисъл го развесели, но настроението му веднага се промени при появата на Тайенд, който изглеждаше размъкнат в набързо навлеченото си претрупано облекло.
— Посланик. Лейди Мерия — каза Тайенд, махвайки им с ръка. Поведе ги към табуретките, подредени в средата на стаята, после се настани на една изключително голяма възглавница и разтърка очи.
— Късно лягане? — попита Денил.
Тайенд направи физиономия.
— Късно и доста мокро. Сачаканските ми приятели изглеждаха твърдо решени да удавят тревогите си. — Той се обърна към робинята. — Донеси малко вода и хляб.
Щом жената излезе, Денил издигна около тримата заглушаващ звука щит и се наведе към Тайенд.
— Имат си причина.
Елийнецът се ококори и се изпъна.
— Нима?
Когато Денил им предаде новините от Оусън, Тайенд и Мерия закимаха.
— Това обяснява всичко — каза Мерия. — Снощи моите приятелки ми казаха, че две робини, заподозрени, че са Изменници, са били измъчвани и убити. — Тя се поколеба и се намръщи. — Обяснява и още нещо. Приятелките ми смятаха да пътуват до едно провинциално имение през лятото и ме поканиха с тях. Казах, че не мога да отида, а трябва да остана тук, с вас. — Тя кимна на Денил. — А те ми казаха, че ако е нужно, можете да дойдете и вие с Тайенд.
— Ако е нужно? — повтори Тайенд. — Хм.
— Сигурно вече са тръгнали. Предполагам, че мога да разбера къде са. — Мерия изглеждаше разтревожена.
Денил поклати глава.
— Не можем да заминем с тях.
— Тук ли трябва да останем? — попита Тайенд, поглеждайки към Денил. — По време на война се случват грешки. Хората могат да бъдат убити само защото се намират на погрешното място или запратения магически удар пропусне целта. — Той сви устни. — Предполагам, че тримата с Ачати не можем да тръгнем на ново изследователско пътешествие.
Думите му накараха Денил да почувства едновременно признателност и тревога. „Макар че харесва Ачати, едва ли щеше да го включи, ако не беше заради мен“.
— Ако му предложим нещо такова, той сигурно ще заподозре, че знаем за плановете на Изменниците — отвърна Денил.
— Освен ако самият той не знае за тях. Бихме могли да го изведем оттук. Но той никога няма да ни прости, че сме му попречили да изпълни дълга си — додаде Тайенд, извръщайки поглед.