Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя направи каквото й беше казано и усети триумфа на Бокин, когато не успя.
— Сега наблюдавайте…
Присъствието на Калън се разшири и отслабна, като лъч светлина, смекчен от преминаването през стъклото на прозорец. Съзнанието на Бокин не почувства нахлуването и не му се възпротиви. Миг по-късно присъствието на Калън отново се усили.
— Сега вие. Прочистете ума си от всичко, освен от намерението да се промъкнете в съзнанието му като пушек.
Пушек или лъч светлина, изглеждаше еднакво лесно, но на Лилия й трябваха няколко опита, преди да започне да се промъква незабелязана в съзнанието на Бокин. Той сигурно усети, че нещо в метода й се промени, защото когато успя да се промъкне в ума му, той се притесняваше дали е успяла.
„Така не е редно — мислеше си той. — Тя нарушава закона. Не трябва да й се позволява да научава тези неща“.
Появи се един спомен. Лице. Лилия веднага разбра, че това е бащата на Бокин. „Никой винаги ще бъде по-силен от теб, ако му позволиш. Трябва да се разправиш с тях докато са слаби. Попречи им да станат силни“. Бокин се усети и се помъчи да спре спомените, но не и преди Лилия да зърне три бързи проблясъка на емоционални образи. Любов и нараняване. Побой. Гняв. Мъка.
Тогава тя разбра, че вярваше в това с цялото си сърце и го смяташе за най-голямата мъдрост, научена от баща му. Все пак бащата го бе доказал, като с побой бе накарал сина си да му се подчинява и да се страхува от него. След това баща му е бил убит от мъжа, с който признавал, че е трябвало да се държи по-сурово.
„Точно това се опитва да приложи и върху мен — о съзна тя. — Той мисли за бъдещето. Аз ще бъда по-силна от него, затова се опитва да ме отслаби сега“. Лилия потрепери при мисълта какъв магьосник ще излезе от него. „Тогава той ще бъде по-силен от повечето хора. Ще бъде заплашен само от други магьосници. Като мен“.
— Лилия? — обади се Калън.
Тя се измъкна от съзнанието на Бокин.
— Да?
— Добре се справихте. Засега е достатъчно.
Лилия почувства как ръцете му се отдръпват от главата й, затова отвори очи и пусна Бокин. Калън отиде до стола си и седна. Вратата зад гърба му се отвори.
— Можете да си вървите, лорд Бокин. Благодаря ви за помощта. Кажете на някой от другите да бъде тук утре сутрин, по същото време.
— Да, Черен магьосник Калън. — Бокин се поклони и бързо излезе от стаята.
Вратата се затвори зад гърба му. Лилия се облегна права на стола. Тя не искаше дори да усети остатъчната топлина от тялото на Бокин.
— Какво научихте? — попита я Калън.
Лилия се намръщи.
— Той вярва, че всеки, който може да стане по-силен от него, е заплаха, затова трябва да намери начин да се наложи над него предварително. — Тогава й хрумна, че Калън сигурно я пита за разчитането. — Което е точно обратното на разчитането на съзнания. Няма да успея, ако се опитам да доминирам.
Калън кимна.
— Да. — Той поклати глава. — Магьосници като Бокин са причината да не обучаваме всички магьосници на това ниво на разчитане.
— Почакайте… искате да кажете, че всеки може да се научи да го прави?
— За нещастие, да. Върховният повелител Акарин бе първият гилдиец, който се научи да разчита насила съзнания, така че винаги се е предполагало, че за това е необходима черна магия. Той разкри на Черната магьосница Сония, че това не е така, като я научи как да разчита съзнания, преди да я научи да събира и съхранява магия. Сония се съгласи да запази в тайна този факт. Ти също трябва да го направиш.
— О, със сигурност. — Мисълта какво би могъл да направи Бокин с подобно познание я накара на настръхне.
— Ти притежаваш свеж и интересен подход към нещата, Лилия — каза Калън. — Като например идеята ти да се използва бърз и силен силов удар като заместител на ножа при прилагането на черната магия. Това е гениално. Описах го на лейди Винара и двамата обсъдихме начините да го експериментираме безопасно.
Тя почувства как лицето й пламва от похвалата и наведе глава.
— Добре… надявам се да се получи.
— Дори и да не стане, пак си заслужава да се опита. Така, това беше всичко за днес. По-добре отивай за първото си занятие.
Вратата отново се отвори, Лилия се поклони и промърмори името му. После тръгна към първото си занятие за деня, едновременно ликуваща и обезпокоена. „Научавам толкова много неща от Калън и той изглежда по-доволен от мен сега, когато занятията ни са свързани изцяло с воинските умения“.