Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Може би ще отиде някъде другаде, след като завърши. Накъде, където всички са по-слаби“. Тя потрепери. Какво ли щеше да направи той, за да остане най-силния и да се погрижи останалите да го разберат? „Някой трябва да го наглежда“. Калън би могъл, или някой от останалите Висши магове. Или пък тя. Някой ден щеше да е Висша магьосница. Би могла да стане човекът, който да наглежда Бокин.
— Лейди Лилия.
Сърцето й подскочи, когато разбра, че отново се е взирала в нищото. Но учителката не я гледаше неодобрително. Тя посочи към вратата. Проследявайки погледа й, Лилия зърна познато лице и сърцето й отново подскочи.
Джона. Прислужницата се поклони.
Лилия се надигна от мястото си, поклони се на учителката, промъкна се между масите и излезе от стаята.
— Какво има? — попита тя, докато Джона оглеждаше коридора.
— Аний е в стаята на Сония — каза прислужницата. — Каза, че някой сигурно се е промъкнал долу… нали знаете къде.
Дъхът на Лилия секна.
— Преди колко време?
— Чака от известно време, но не съм сигурна колко. Малко трудно ми беше да намеря стаята, в която се намирате.
— Трябва да побързам… — Лилия тръгна по коридора, но се спря. — Трябва да мина от другата страна, така ще стигна по-бързо. Можеш ли да се върнеш да я предупредиш?
Джона поклати глава.
— Тя веднага си тръгна. — Прислужницата се намръщи. — Ако имате предвид така, както си мисля… Ще се погрижа никой да не види, че го използвате.
— Благодаря ти, Джона. — Лилия тръгна към страничния коридор и поведе Джона към вътрешността на Университета. Когато стигнаха скритата врата, която Аний беше отворила, Джона отиде до съседния коридор и надникна.
После кимна на Лилия.
— Чисто е. Внимавайте — прошепна тя.
— Добре — отвърна Лилия. После дръпна ръчката, която отваряше вратата и пристъпи в мрака от другата й страна.
— Струва ми се невероятно, че всички тези хора са били роби — каза Регин.
— Да — съгласи се Сония.
Тъкмо бяха стигнали до върха на един дълъг, нисък хълм. Пред очите им се разкри дълъг прав път, по който се движеха хора и каруци — дори от време на време по някоя пищна карета. В първия момент Сония се зачуди накъде са се запътили бившите роби, освен ако не са решили да изпробват новооткритата си свобода да ходят навсякъде. Струваше й се логично да си останат в именията, където бяха работили, където разполагаха с храна и подслон.
Двамата видяха срещата на две жени, по-млада и по-възрастна, и осъзнаха, че това са майка и дъщеря. Младата извика радостно, когато един мъж й подаде бебе. Двама младежи тичаха един към друг, надавайки викове: „Братко!“ Двойки от всякакви възрасти се прегръщаха, вървяха и разговаряха помежду си.
„Сигурно господарите им са им забранили да се женят — помисли си тя. — Сигурно са ги развъждали като домашни животни, но не са можели да попречат на любовта и връзките в семейството, въпреки съществуващото от хиляди години робство“.
— Винаги съм смятал, че робството е нещо грешно и се гордеех, че Киралия го е отмениха веднага, когато сме се освободили — каза Регин. — Но това се е случило преди векове. Ние, киралийците, никога не сме го осъзнавали, защото не сме го преживели.
Сония кимна. Поглеждайки към Регин, тя изпита внезапна привързаност. „Ако Изменниците изгубят, поне ще съм получила възможността да видя състраданието и смиреността му“.
— Може би това ни е попречило да го премахнем — продължи той, — когато сме завладели Сачака. Минало е твърде много време, откакто самите ние сме го преживяли.
Сония поклати глава.
— Но откакто Киралия и Елийн си върнаха независимостта и сложиха край на робството, са минали само няколкостотин години.
— Достатъчно за онези, които са знаели какво е да умреш от старост, и за концепцията — да се превърне в абстрактна идея за наследниците им.
— И въпреки това я приемаме с антипатия, макар че са минали седемстотин години.
— Само защото я свързваме със сачаканците.
Сония се засмя мрачно.
— А, да. Защото това ги прави омразен народ, а нас — по-висши от нравствена гледна точка. Никога не подценявайте удоволствието от откриването на недостатъците у другите.
Регин я погледна намръщено.
— Нали не смятате, че робството е…
— Разбира се, че не. Просто ми се иска да го бяхме направили, когато имахме възможност. — Тя посочи хората пред тях. — И Обединените земи да бяха приели поканата на Изменниците.