Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя повдигна рамене.
— Не видях. Намалих светлината на фенера, за да не забележат светлината и веднага се върнах тук. Но не чух нищо.
Сери погледна към Гол. Телохранителят му отвърна на погледа със загрижено лице.
— Мисля, че трябва да доведеш Лилия — каза Гол.
— Тя е на училище. Не мога просто…
— Върви в стаята на Сония — рече твърдо Сери. — Кажи на Джона да измъкне Лилия.
— Трябва да дойдеш с мен. Да се скриеш в стаята на Сония.
— Ако чуем нещо, ще те последваме — каза й Сери. — Сега отивай.
Тя се поколеба, прехапа устни и бързо се отдалечи. Гол дори не изчака стъпките й да заглъхнат. Той измъкна инструмента за дълбаене и буквално нападна стената с него. Сери измъкна плодовете от кутията и я отнесе при приятеля си. На дъното й лежаха още четири тръби с минен огън. Докато се ослушваше за стъпки в коридора, в съзнанието му отекваха думите на Гол.
„По-сигурно е в стените, отколкото в стаята при нас“.
Не беше сигурен дали сърцето му бие толкова бързо от очакването или от страх. Приближаваше ли ги Скелин? Щяха ли най-после да задействат капана си? ГЦеше ли той да създаде огромна дупка в градината и да разкрие отстъпника пред Гилдията, както бяха планирали? Или Скелин, който не очакваше взрива, щеше да умре?
„Каквото и да се случи, поне Аний я няма тук. Нямам намерение да умирам заедно със Скелин, но колкото по-малко от нас се навъртат наоколо, толкова по-малка е вероятността някой да пострада“.
Глава 22
Стар неприятел
Лоркин се взираше с присвити очи в сумрачния път, но единственото, което успя да долови, бе просто намек за движение. „Прилича на група ездачи“. Той погледна към Савара. Вниманието на кралицата също бе съсредоточено върху пътя, така че тя сигурно също ги бе забелязала, но въпреки това не изглеждаше загрижена.
Той се обърна към яздещата до него Тивара и я видя да се размърдва на седлото, мръщейки се. Тя усети погледа му и се усмихна.
— Минаха само няколко часа, а вече се протрих.
Бившите роби в едно от именията, което бяха освободили сутринта, им бяха дали коне. „Освободили“ означаваше просто влизане и екзекутиране на собствениците ашаки и другарите им магьосници. Често мъжете не получаваха никакво предупреждение за нападението, освен това, че робите им внезапно изчезваха. Макар всички да оказваха съпротива, повечето от тях очевидно нямаха навика да съхраняват голямо количество енергия. „Че защо им е? Те не са ичани, които се намират непрекъснато под заплахата на други черни магьосници. Сигурно натрупват повече енергия, когато им е необходима за някоя определена задача“. Което правеше смъртта им да изглежда повече като убийство, отколкото като жертва на войната.
„Чувствам се така, сякаш нахлуваме в домовете на тези хора и избиваме съпрузи, синове и бащи, а не, че водим война. Ако се изправим срещу тях на бойното поле, пак ще избиваме съпрузи, бащи и синове, но тогава ще изглежда оправдано“. И все пак Изменниците не се държаха като триумфиращи победители, които отмъстително избиват цели семейства, плячкосват и измъчват. Ако беше така, Лоркин щеше да съжали за решението си да се присъедини към тях. Вместо това те действаха ефективно и милостиво.
„Но безскрупулно“.
Лоркин се сети за кристала, който му беше дала майка му.
Напомни си, че баща му е изтръгнал обещание от кралица Зарала, че Изменниците ще сложат край на робството. Баща му бе искал това да се случи. Всеки път, когато го връхлитаха съмнения или губеше кураж, Лоркин поглеждаше към новоосвободените роби и си казваше, че всичко това е за добра кауза.
Той бе очаквал, че след началото на нашествието Изменниците ще се сблъскат с по-добре подготвени ашаки, но очевидно всички се изненадваха от нападенията. Може би онези, които бяха атакувани първи, бяха твърде заети със собствената си защита, за да изпратят предупреждение на останалите. Може би разчитаха на роби да отнесат съобщенията, но робите, които подкрепяха Изменниците, се грижеха верните на господарите си хора да не напускат именията, за да предупредят останалите.
Ала Лоркин знаеше, че накрая все някое съобщение щеше да достигне до адресата си. Може би някой ашаки щеше да изпрати мисловно предупреждение я до всички, я през някой кръвен пръстен. Щом новините изпревареха напредващите Изменници, нищо нямаше да им попречи да се разпространят из града. И когато това станеше, Изменниците нямаше да се изправят само срещу един-двама магьосници в именията, а срещу цяла армия от тях. И точно това бе причината сенките на пътя да накарат сърцето му да се разтупти.