Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Елийнецът беше прав. Ачати бе верен на краля и на народа си. „Той никога няма да напусне Сачака. Не и заради мен“. Винаги го беше знаел.
— Какво ще направят Изменниците на свободните жени и техните деца? — попита Мерия.
Те се спогледаха мрачно.
— Не мисля, че ще убиват немагьосници — отвърна бавно Тайенд.
— Може би зависи от това как са се отнасяли към робите си — додаде Тайенд.
Мерия сви рамене.
— Колкото и да твърдят, че не харесват Изменниците, приятелките ми като че ли поддържат връзка с тях. Това може би означава, че сте прав. — Тя погледна към Денил. — Притеснявам се за вашия приятел.
Завръщането на робинята го спаси от отговора. Денил се изправи с намерението да си тръгне и Мерия го последва.
— Ще останеш ли за малко, Денил? — попита Тайенд. Елийнецът изчака робинята и Мерия да излязат и едва тогава заговори. — Притеснен си, виждам. Не забравяй, че Изменниците може да загубят.
— Лоркин е с тях.
Тайенд се намръщи.
— Ах, да. Значи и в двата случая е зле, така ли?
Денил поклати глава.
— Можем само да се надяваме, че както и да завърши това, хората, които обичаме, ще оцелеят и ще успеят да се измъкнат. — Той се обърна и тръгна към вратата.
— Обичаш го, нали?
Денил се спря и погледна назад към изправилия се Тайенд. Сети се за думите на Ачати: „Бих искал да сме повече от приятели, поне за известно време, преди обстоятелствата да ни накарат да се държим като врагове“. Той въздъхна.
— Не съм влюбен, Тайенд.
— Нима? — Тайенд отиде до Денил и сложи ръка на рамото му. — Сигурен ли си?
— Да. Никога не съм смятал, че ще продължи дълго. Просто… Очаквах, че ще приключи поради най-обикновени политически причини.
— Страхуваш се за него.
— Както се страхувам за всеки приятел.
Тайенд вдигна недоверчиво вежди.
— Вие двамата сте повече от приятели, Денил.
— Ти и аз сме повече от приятели, Тайенд. Били сме заедно твърде дълго, за да твърдим обратното. В това положение се притеснявам и за теб.
Тайенд се усмихна и леко стисна рамото на Денил.
— Както и аз за теб. Единствената разлика е, че бих те приел обратно без задни мисли. А ти не. — Той се обърна и се върна при табуретките.
Денил го зяпна изненадано. Когато елийнецът го погледна през рамо, Денил бързо отмести поглед и излезе от стаята. Едва когато стигна до собствената си стая, успя да се отърси от изненадата и да се замисли върху всичко, което бе научил и от което се бе страхувал.
Лилия мина през вратата за вътрешния коридор на Университета и направи няколко крачки, преди да види събралите се ученици. Когато ги приближи, те не помръднаха от местата си. Вместо това се обърнаха към нея, а трима й препречиха пътя.
Лилия забави крачка. Зад нея се чу звукът на отваряне на врата и едно триумфално „ха“. Тя се обърна и видя Бокин, който се приближаваше ухилен, заедно с двама ученици.
— Лилия — извика той. — Тъкмо когото търсехме, нали? — Той погледна към момчетата с него и те кимнаха.
Тя поклати глава. „Не мога да повярвам колко са глупави. Не мислят ли за бъдещето? Не смятат ли, че ще помня всичко това и след като завърша?“ Но за тях това бе далечното бъдеще. Те знаеха, че никога няма да й бъде позволено да използва черната магия, освен при изключителни обстоятелства, и не можеха да си представят, че може да си отмъсти и по друг начин.
— Знаеш ли какво чух, Лилия? — попита Бокин. — Някой каза, че учениците отдавна не са се обединявали срещу някой като теб. Някой, който не си знае мястото. Чух, че последния път е било много резултатно.
„Имат предвид Сония“ — осъзна Лилия.
— Резултатно ли? — отвърна тя. — Тя е победила съперника си в предизвикателството и е станала Висша магьосница. Ако на това му викаш резултатно, би трябвало да окуража учениците да се обединят срещу мен.
Тя преглътна смеха си, забелязвайки изненадата по лицата на останалите ученици.
Бокин се намръщи.
— Преди това. Преди…
Вратата зад тях се отвори и през нея мина магьосник с черна мантия. Лилия почувства вълна от облекчение, после бързо наложи маска на спокойствие на лицето си. Дори да покажеше нещо, тя се надяваше, че те ще бъдат твърде заети да зяпат Калън, за да го забележат.
Калън ги огледа и се намръщи още повече, когато осъзна какво става тук. Учениците се поклониха. Той присви очи.