Кралицата на изменниците

„По-лесно ми беше да се мотивирам, когато си мислех, че мога да избера лечителството. Сега, когато няма да ми се наложи въобще да избирам дисциплина, какъв е смисълът? — Тя щеше да бъде черна магьосница и беше по-важно да умее да се бие, а не да изцелява. — Не че внезапно проявих интерес към воинските умения. Но пък новите занятия с Калън са много интересни. Може би защото има толкова много неща, които можем да открием за черната магия. Все пак не може да се каже, че Гилдията я е изучавала от векове и знае всичко за нея“.

Лечителската демонстрация сутринта бе проведена върху човек, който бе промушен по случайност по време на урок по фехтовка. Дървеният тренировъчен меч бе пронизал подсилената кожена броня, но не беше проникнал надълбоко. Подобно нещо се случваше рядко. При замахмечът обикновено се плъзгаше по бронята и никой не би трябвало да мушка с всички сили. Но мъжът бе скочил срещу партньора си, който се ядосал и без да се усети, използвал повече сила.

„Бърз, мощен удар — помисли си тя. — Какъвто искам да нанеса с магия, вместо да използвам нож, за да разруша естествената преграда на кожата и да извлека енергията чрез черна магия“. Нещо привлече вниманието й и тя надигна глава, за да установи, че учителката я наблюдава. Осъзна, че просто е зяпала в нищото, забравила за записките. „Мислейки си за това как да убия човек с черна магия“.

И другите ученици се обърнаха към нея, но тя не им обърна внимание. Когато сутринта бе влязла в университета, а след това и в Столовата, погледите и шепотите на останалите ученици бяха толкова ужасни, колкото предишния път, когато се бе върнала в Университета. Най-вероятно Бокин бе казал нещо за занятието й с Калън. Някаква лъжа, разбира се. Бокин не искаше да признае, че сам се е озовал в ситуация, в която да бъде разчетено съзнанието му, затова сигурно си беше измислил нещо. Искаше й се Калън да беше обявил пред всички за какво му е нужен Бокин. Така те щяха да разберат, че тя е разчела съзнанието на Бокин и ако разкриеше нещо, той нямаше как да отрече, че не е истина.

„Не че ще тръгна да разказвам на хората какво съм видяла в ума му — помисли си тя. — Това не ми се струва редно. — Макар Бокин да не беше измамен или принуден и можеше да си тръгне по всяко време. — Не може да обвини Калън или мен в каквото и да било, защото ще трябва да се подложи на разчитане на съзнанието, за да го потвърди. Но въпреки това може да намекне, че се е случило нещо друго“.

Тя обмисли плана му — нуждата му — да отслаби останалите, преди да са станали по-силни от него. Ако не му харесваше някой да е по-силен, то той никога нямаше да остане доволен. Беше заобиколен от по-силни магьосници и тъй като неговата сила беше от средно ниво, той винаги щеше да бъде надминаван.