Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Лейди Лилия — каза Калън. — Нуждаем се само от един доброволец. — Той огледа лицата им. — Кой от тях ще има честта?
Другарите на Бокин се обърнаха към него и го изгледаха намръщено. Калън проследи погледите им и кимна.
— Вие ще свършите работа, лорд Бокин. Последвайте ме.
Когато мина покрай тях, учениците се притиснаха към стената. Лилия не искаше да върви след Калън и Бокин, затова се обърна и ги поведе към малката стая, в която Калън провеждаше занятията си. Когато стигна вратата, тя се озърна, очаквайки да види, че Бокин е избягал.
Но момчето вървеше послушно до магьосника. То беше пребледняло и се мръщеше. „Притеснява се — помисли си Лилия, преглъщайки усмивката си. — И аз бих се притеснявала. Какво ли иска да прави с него Калън?“
Магьосникът отвори вратата и бутна Бокин вътре. Лилия го последна. Калън му посочи един стол. Бокин седна и заби поглед в пода.
— Благодаря, че ни предлагате услугите си — каза Калън и седна на другия стол. — Лилия обясни ли, че няма да боли?
— Н-н-н… — заекна Бокин с ококорени очи.
— Все още не — намеси се Лилия. — Нямах време да обяснявам много.
Калън я погледна. Макар че се мръщеше неодобрително; тя улови някакъв проблясък в погледа му. „Какво ли е намислил?“.
Той се обърна към младежа.
— Всъщност ако се направи както трябва, субектът дори няма да усети, че разчитат съзнанието му. — Бокин се ококори, но Калън като че ли не забеляза. — Така, наистина пристигнах малко късно и не искам да ви забавям за първите ви занятия, така че най-добре да започваме. — Той махна с ръка на Лилия. — Застанете зад него.
Тя се зарадва, че й е дал причина да се махне от погледа на Бокин, защото подозираше, че няма да може още дълго да сдържа усмивката си. Когато отиде зад гърба му, Бокин се опита да се обърне и да я погледне.
— Това не е… Аз не съм…
Калън се наведе напред и впери предизвикателен поглед в Бокин.
— Променихте намеренията си, така ли? Предполагам, че можем да обявим на всеослушание, че търсим някой друг.
Бокин се вцепени. Лилия можеше да си представи как претегля възможностите си на ум. Да бъде заклеймен като страхливец или съзнанието му да бъде разчетено от страховития Черен магьосник и Лилия. Тя се развесели, когато той реши да остане.
— Нали няма да ровите из спомените ми? — попита той.
Калън поклати глава.
— Разбира се, че не.
Бокин кимна.
— Добре тогава.
Калън се изправи и кимна на Лилия.
— Аз ще се свържа с вашето съзнание; вие ще се свържете с неговото.
Лилия си пое дълбоко дъх, притисна длани към слепоочията на Бокин и, усещайки ръцете на Калън върху своите, започна простички упражнения за прочистване на ума и съсредоточаване.
— Лилия — каза Калън.
— Калън.
Единственото, което усещаше, беше присъствието му и мисловния му глас. При другите уроци, които включваха директно прехвърляне на инструкции от съзнание в съзнание, той я бе окуражавал да си представя съзнанието си като стая. Понякога това правеше уроците по-трудни, но това означаваше, че схваща концепцията по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно. Така използването на магията приличаше на раздвижването на някой крайник — колкото по рефлекс, така и умишлено.
— Бокин ще ни докладва, ако преровиш спомените му, но аз и без това се съмнявам, че може да ги контролира. Сигурно ще ни покаже онова, което не би искал да видим. Ако внимавате, можете да видите нещо, което да използвате, за да го откажете да ви тормози.
Лилия не можа да скрие изненадата си.
— Но… ние трябва да пренебрегнем тези спомени!
— Да. Но Гилдията позволява смекчаване на закона в някои случаи. Разбрахме, че е по-добре да постъпваме така и да попречим на тормоза над учениците, отколкото да го игнорираме и да рискуваме по-нататък други ученици да нарушават правилата и законите.
— Заради Сония?
— И конфликтите, които възникнаха след отварянето на Гилдията за кандидати от нисшите съсловия.
— Не съм сигурна, дали ще мога да използвам нещо лично…
— Може да не е необходимо. Заплахата, че ще го направите, може да е достатъчна да го обезкуражи.
— Надявам се.
— Сега се съсредоточете върху съзнанието на Бокин. Почувствайте инстинктивната му съпротива на разчитането.