Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Крисчън — представи се и протегна ръка, после се поколеба и я изтри в джинсите си. Отново я протегна.
Касандра се ръкува с него.
— Триона, Крис — провикна се Майкъл. — Хайде, по-живо.
Когато Крис излезе, Майкъл погледна Касандра с извити вежди.
— Трябва да съм в хотела след около половин час, обаче не се притеснявайте, ще направя основното и ще оставя доверения си съдружник да довърши. — Той се усмихна, вперил в Касандра прямия си поглед, който тя просто не можеше да посрещне. — Значи, къщата е ваша. Живея в селото, откакто се помня, и никога не съм знаел, че къщата е нечия собственост.
— И аз самата още свиквам с тази мисъл.
Майкъл изви вежда и огледа доста порутеното помещение.
— Какво търси хубаво австралийско момиче като вас в такава къща?
— Наследих я. Баба ми я завеща.
— Баба ви англичанка ли е била?
— Австралийка. Купила къщата през седемдесетте години, когато дошла тук на почивка.
— Нещо като сувенир, понеже не намерила кърпа, която да й хареса, а?
Откъм вратата се разнесе шум и Крисчън се върна с голям трион.
— Това ли искаш?
— Да, прилича на резачка — намигна Майкъл на Касандра. — Май това ни трябва.
Коридорът беше тесен и Касандра се извърна настрани, за да може Крисчън да мине. Не срещна погледа му, вместо това се престори, че насочва вниманието си към хлабавия перваз в краката си. Нещо в начина, по който Майкъл говореше на Крис, я караше да се чувства неловко.
— Крис е нов в бранша — поясни Майкъл, без да долавя неудобството на Касандра. — Още не различава трион от косачка. Няма опит, обаче ще го направим истински дървосекач — ухили се той широко. — Той е Блейк, така че е в кръвта му. — Игриво побутна с юмрук брат си, а после двамата насочиха вниманието си към предстоящата задача.
Касандра изпита облекчение, когато включиха резачката и тя най-сетне беше свободна да излезе в градината. Съзнаваше, че ще е по-добре да се залови да разчиства пълзящите растения от стените вътре, но стената я заинтригува. Беше твърдо решена да намери начин да проникне през нея, ако ще да отиде целият ден.
* * *
Слънцето беше високо на небето и сянката беше желано удобство. Касандра съблече жилетката си и я остави на един камък. Малките стъпчици на слънцето танцуваха по ръката й и не след малко темето й се затопли. Да си беше взела шапка!
Докато тършуваше из храстите и колебливо пъхаше ръка в една или друга пролука, мъчейки се да избегне тръните, мислите й се върнаха към съня. Беше изключително жив и Касандра помнеше всяка подробност — гледки, миризми, дори натрапчивото настроение от съня. Неоспоримо еротично, обточено със забранено желание.
Касандра поклати леко глава, за да отмести филизите на объркващи и нежелани емоции. Вместо това насочи мислите си към загадъчността на Нел. Предната нощ беше стояла до късно, зачетена в тетрадката й. Задача, която звучеше лесна само на думи. Като че плесента не бе достатъчно затруднение, та и почеркът на Нел беше станал още по-нечетлив, след като беше пристигнала в Корнуол. По-издължен, по-засукан, по-непрегледен. Касандра беше готова да се обзаложи, че Нел просто беше започнала да пише по-бързо.
Въпреки това успяваше да разчита. Беше омагьосана от възвърналите се спомени на Нел, от увереността й, че е посещавала къщата като малка. Касандра нямаше търпение да разгледа албумите с изрезки, намерени от Джулия, дневниците, в които майката на Нел някога споделяла най-съкровените си мисли. Те несъмнено щяха да хвърлят допълнителна светлина върху детството на Нел, може би дори щяха да подскажат нещо важно относно нейното изчезване с Елайза Мейкпийс.
Изсвирване — дълго и пронизително. Касандра вдигна поглед, очаквайки да види птица.
Майкъл стоеше на ъгъла на къщата и я наблюдаваше. Посочи храсталака и отбеляза:
— Впечатляваща реколта си имате.
— Малко плевене и проблемът е решен — отвърна тя и се изправи неловко. Отдавна ли я наблюдаваше?
— Една година плевене и работа с резачката — ухили се той. — Трябва да тръгвам за хотела. — Кимна към къщата и добави: — Напреднахме. Ще оставя Крис да довърши. Би трябвало да се справи, просто се погрижете да остави нещата така, както ги искате. — Замълча и отново се усмихна по своя неподправен начин. — Имате номера ми, нали? Обадете ми се, ще ви разведа из местните забележителности, докато сте в града.
Не беше въпрос. Касандра се усмихна и тутакси съжали. Подозираше, че Майкъл е човек, който вижда съгласие във всяка реакция. И наистина той й намигна и се запъти обратно към предната част на къщата.