Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Това не ме устройва – казах равно. – Трябвате ми и петимата.
– Желая ти късмет тогава.
Гледахме се един друг в мълчание. След малко той се усмихна тънко.
– Знаех, че някой ще дойде. Просто не очаквах да си ти. Мислех, че чичовците ми ще намерят това място и реших да не се отдалечавам. Не бих могъл да намеря път за навън, така или иначе.
– С какво се хранеше?
– Със същото, което дишах. Това е част от ада. Няма храна, няма въздух. Но гладът... Гладът никога не си отива. Стомахът ти къркори постоянно. Само дето не умираш от глад. Същото е и със секса. О, Господи, нуждата... – погледът, който ми хвърли, беше вледеняващ. Не беше толкова бездънен, колкото на принцовете, но не беше и човешки. – Имаш желание на това място, но не можеш да се самозадоволяваш. Не получаваш нищо, освен по-голямо желание. Изгубих няколко дни в опити. Почти изгубих разума си. Ако ние с теб правим секс...
– Благодаря, но не – казах бързо. Животът ми вече беше твърде сложен, но дори да не беше, това не беше мястото, което бих избрала, за да го усложня още.
– Предполагам, че, така или иначе, няма да се получи – довърши той сухо. – Толкова ли съм отвратителен?
– Само си малко... плашещ.
Той погледна настрани.
– Но все още си ужасно секси – добавих.
Той погледна назад и ми отправи светкавична усмивка.
– Това е Крисчън, когото познавам – опитах се да го подразня. – Ти все още си някъде там.
– Надявам се, че щом изляза от Сребрата, няма да е така. Че няма да съм такъв.
И двамата бяхме обединени от надеждата, че нещата бързо ще се върнат към нормалния си вид, стига да успеем да оставим това място зад гърба си.
Погледнах към гробницата. Щеше да се наложи да я отворя в някакъв момент. Направи го и продължи напред! Дали това е кралят? Той ли ме ужасява? Защо? Какво може да е това, което би ме накарало да запищя?
Той проследи моя поглед.
– Е, сега знаеш защо аз седя тук. Защо ти си тук? Как откри това място?
– Сънувам го всяка нощ още откакто бях дете, все едно съм програмирана да дойда тук.
Устните му се изкривиха.
– Да, тя прави така. Подиграва се с нас.
– Тя? Коя е тя?
Той кимна към ковчега.
– Кралицата.
Аз примигнах.
– Каква кралица? – в това нямаше смисъл.
– Авийл, кралицата на Сийли.
– Значи тя е в ковчега?
– А ти кого очакваше да откриеш?
Цялото ми колебание изчезна. Преместих се към гробницата и се вгледах през капака.
Под опушения лед и руни можех да доловя намек за мека кожа, златна коса и крехки форми.
– Трябва да я извадим оттук, и то бързо – каза той. – Ако все още е жива. Не мога да видя през леда. Опитах се да го отворя, но не можах да го помръдна. Няколко пъти ми се стори, че помръдва. А мога да се закълна, че веднъж дори произнесе някакъв звук.
Почти не го чувах. Защо от всички възможни места кралицата би била тук? В’лане каза, че я пази на сигурно място в света на Фае.
В’лане беше излъгал.
За какво друго е лъгал?
Дали той я е донесъл тук? И ако не е той, тогава кой? Защо? И защо отварянето на капака би ме накарало да запищя? Прибрах косата от лицето си с две ръце и я издърпах назад, докато гледах надолу. Нещо ми се изплъзваше.
– Напълно сигурен ли си, че в този ковчег лежи кралицата на Сийли? – защо кралицата би призовавала мен – наложницата? И как въобще би знаела коя съм, след като веднъж съм се преродила? Щеше да е по-различно, ако все още изглеждах като наложницата. Беше абсурдно да мисля, че ме е избрала случайно. Нищо не се връзваше. Не можех да измисля причина, поради която това да видя кралицата на Сийли би ме накарало да запищя.
– Да, сигурен съм. Моите предшественици я рисуват от векове. Бих я познал навсякъде, дори през леда.
– Но защо да призовава мен? Какво общо имам аз с всичко това?
– Моите чичовци казват, че тя се е смесвала с нашия клан хиляди години, за да ни подготви за момента на най-силна нужда. Чичо Киън я е видял преди четири или пет години да стои зад балюстрадата на нашата главна зала и да ни наблюдава. Той каза, че тя дошла при него по-късно в съня му и му казала, че ще бъде убита в не много далечното бъдеще и ще има нужда ние да изпълним определени задачи, за да предотвратим смъртта ù, както и за да избегнем разрушението на нашия свят. Тя предсказала, че стените ще паднат. Ние направихме всичко по силите си, за да ги задържим. Той каза, че дори във Фантазия тя изглежда преследвана и слаба. Подозирам, че по някакъв начин тя е успявала да се проектира от гроба тук, в този затвор. Тя обещала на чичо ми, че ще се върне, за да му каже подробностите, но така и не дойде повече. Изглежда, се е смесила и с твоя клан.