Изкуството на лова

— Да не би да си решил да се упражняваш? — попита Сисело. — Защото щях да чета.

Грейнджър не ѝ обърна внимание. Бръкна в торбата и извади копиращия меч. В мига, когато ръката му стисна дръжката, започнаха да изникват двойници. Но сега не се появяваха в пространството около него, а по-скоро вътре в него. „Фазиране“ — така го бе нарекла Сисело. Обясни, че било нещо, свързано с енергията и материята, но Грейнджър не се интересуваше нито от науката, нито от магията в този процес. Вълнуваше го единствено крайният резултат.

Ето защо стисна дръжката и се опита да се съсредоточи. Беше открил, че фазирането е много по-лесно, отколкото използването на меча за създаване на пространствено разхвърляни копия. Двойниците извън тялото му бяха независими. Притежаваха собствени, различни възприятия и реакции и това ги правеше трудни за контролиране. Фазираните двойници, от друга страна, споделяха едно и също тяло с него и заедно с това един и същи поглед за света. Не му се налагаше да разделя вниманието си на множество части, които да изпълняват различни задачи. Установи, че чрез създаване на свои версии вътре в себе си може да увеличи силата си до свръхчовешки предели. При това преди да прибягва до силата на енергобронята.

Пожела си четири дузини копия. Представи си ги мислено като подредени една върху друга карти, като колодата неизменно запазваше височината си. Изведнъж усети как тялото му вътре в бронята увеличава масата си. Пластините на бронята започнаха да трептят и да бръмчат, когато първо стотици, а после и хиляди фантоми възникнаха вътре.

— Претоварваш я! — извика Сисело.

Грейнджър изпъшка и направи няколко крачки напред. Каменният под се пропука. Разхвърчаха се искри и образуваха дъга, докато енергобронята се бореше с невероятната сила вътре. Толкова много копия биха накарали сърцето на обикновен човек да спре, ала неговото — дори в смъртта му — се поддържаше от бронята и не можеше да спре. Той доближи стената на пещерата, сви десницата си в юмрук и се подпря на скалата.

После натисна.

Юмрукът му остана на място, но ботушите се плъзнаха назад.

Грейнджър нададе гневен вик. Без да изпуска меча, стовари и двата си юмрука върху стената и продължи да я млати отново и отново. Най-сетне скалата поддаде на ударите му. Огромни отломки тупнаха на пода. Въздухът се изпълни с прахоляк.

— Спри! — извика Сисело. — Ще повредиш енергобронята.

Грейнджър спря. Стоеше, дишаше тежко, обгърнат в прах, и оглеждаше щетите, които бе причинил. Пласт с размери четири стъпки се бе отделил от стената и бе рухнал в краката му.