Изкуството на лова

Янти усети внезапен пристъп на ревност, когато видя кого са избрали да внесе короната. С великолепна рокля от сребристи метални брънки, Нера изглеждаше изумително красива. Янти можеше да различи всяка извивка на тялото ѝ и за миг сърцето ѝ сякаш спря да бие. Златисторусата коса на Нера бе повдигната и завързана със сребърна верижка, украсена с малки диаманти, сякаш бе посипана със звезден прах. Тя закрачи към подиума, стиснала короната с две ръце.

Короната бе изработена от нешлифовано стъкло. Янти виждаше, че ръцете на момичето са окървавени на мястото, където я придържаха.

Нера подаде короната на Кир, поклони се на принца и после на херцога, обърна се към Янти и направи трети поклон, без да я поглежда в очите. Безбройните брънки на дрехата ѝ потракваха тихо по пода. Беше пребледняла и пристъпваше колебливо, все едно бе пияна или болна. Янти забеляза, че на върха на един от пръстите ѝ се е събрала капка, която падна на пода.

Херцог Кир вдигна короната с две ръце високо над главата си и се обърна към гостите.

— Ние, унмерите, често си спомняме за едно старо поверие — рече той. — Кордоси пели нагир сийн хашент джиан ауар. На анейски това се превежда като: земята е силата на неговите кости и морето е солта на кръвта му. — Обърна се към Паулус, чиито виолетови очи оставаха вперени право напред.

— И с тази кръв днес обявявам принц Паулус Марквета, син на крал Йонас Призователя и на кралица Хоуп Констанс Ларвен, внук на крал Огюст Седми от Галеа, правнук на крал Роман Първи от Онло, наследник на древния род на Арунделските магове… — Ехото от думите му отекваше надалече. — Следвайки повелите и постулатите на кралския закон и съобразявайки се с наследственото право, коронясвам този принц пред неговия народ. — Той положи короната на главата на Паулус, отстъпи назад и падна на коляно пред трона. — Крал Паулус Десети от Галеа, крал Паулус Първи на Анеа.

Унмерите се провикнаха като един:

— Крал Паулус!

Викът им бе последван, не тъй стройно и доста по-неохотно, от другите гости в залата, но най-сетне шумотевицата утихна и отново се възцари тишина.

Паулус се надигна от трона.

— Кралят ще избере кралица. — Обърна се и протегна ръка към Янти.

Сърцето ѝ се разтуптя. Беше подготвена за тази част. Трябваше да се доближи и да коленичи пред него, като изява на покорността и смирението ѝ. След това да поеме ръката му, да се изправи и да застане до него. После херцогът щеше да произнесе церемониалните слова и тя да стане кралица на Анеа.

Но тя не направи нищо от това.

Просто стоеше и не помръдваше.

Видя как очакването в очите му се превърна в угриженост, може би дори мярна там искрица страх. Лицето на херцога потъмня. Погледът му бе нескрито предупреждение. Не го прави! Но Янти продължаваше да стои неподвижно, с пърхащо от страх сърце.

— Кралят ще избере кралица — повтори Паулус, този път по-тихо.

Янти почувства как очите ѝ се изпълват със сълзи.

— Янти?

— Съжалявам — отвърна тя. — Не мога.

Паулус и Кир се спогледаха и ѝ се стори, че между тях протече някакъв мълчалив разговор. Новокоронованият крал на Анеа кимна едва забележимо на чичо си.