Изкуството на лова

Янти бе изненадана от бързината и лекотата, с която лосотанците приеха принц Паулус Марквета за свой нов водач. Хоулиш имаше обяснение и за това:

— През последните двайсет години са се наситили на император Хю. Всичко след него може да е само стъпка напред. — Макар че не смяташе някогашния пират за свой приятел, Янти се радваше на компанията му. Той идваше при нея привечер в имперската градина и оставаше да си бъбрят, докато пуфтеше с лулата. — Хората не се интересуват кой седи на трона — разправяше Хоулиш. — Стига да има къде да спят, какво да ядат и някой, с когото да се любят нощем. — След края на тези срещи той обикновено влизаше в гърлото на огромната змия, за да си вземе малко ашко, преди да се върне при хората си в крайбрежната кръчма.

Херцог Кир бе наредил на съвета да организира специални отряди, които да запълнят празнината, оставена от имперските войници. Тези хора се грижеха за реда и закона. Търговията отново започна да процъфтява. Рибарските лодки стоварваха улова си на пристанището, сутрешният пазар постепенно се съживи. Дори продавачите на трофеи в подземията вече имаше на кого да предлагат стоката си. След месец градът изглеждаше възстановен, макар и не напълно, но поне до някаква степен на ефективна функционалност.

Чрез търговски и телепатични сигнали вестта за възвърналия се просперитет се разнесе надалече, а заедно с това и обявлението за предстоящата коронация и сватба. Скоро дворецът се напълни с посетители, дошли да потвърдят верноподаничеството си пред новия крал на Анеа и неговата бъдеща съпруга. Богати търговци и земевладелци пристигаха от До’есто и Валсиндър, от Етугра надойдоха съдържатели на затвори и тъмници. Пристанището се изпълни с ярко оцветени платна на пиратски кораби. Капитаните им бяха дошли да преклонят глава и да получат уверение, че — макар в двореца на старата империя да се полагаха основите на новото кралство — нищо важно за тях няма да се промени. Че богатствата и правата им ще си останат ненакърнени при властта на Марквета.

Император Хю бе взел петдесет кохорти от най-верните си поддръжници и бе избягал на север, като по пътя си грабеше от селата жито, домашни животни, плодове и припаси, но не след дълго дойде вест, че армията му се била разположила близо до Хеселан, на входа на Фрайснанската клисура. На юг все по-често се мяркаха дезертьори, върнали се да търсят семействата си. Само императорските самароли оставаха верни на своя суверен, а шлемовете им, със сребристи вълчи глави, всяваха ужас сред поданиците.

Изнизаха се седмици. С приближаването на деня на коронацията от град, който се възстановява, Лосото бързо се превръщаше в процъфтяващ град. Янти не можеше да повярва, че подобна промяна би могла да се случи в такива кратки темпове. Забеляза, че са започнали да се завръщат дори обитателите на богаташкия квартал до двореца. Нови слуги влизаха и излизаха от къщи, които доскоро бяха пусти и затворени. На прозорците им се появиха късни летни цветя. Конски впрягове тропаха по павираните улици. В пристанището идваха кораби от далечни краища на империята.