Изкуството на лова

Кобул кимна.

— Едва ли си чувал за него, Маскелин.

— Да опитаме.

— Джиан Кобул. Наречен съм на него.

— Разбирам.

— Той беше стар галеански бруталист — продължи Кобул. — Ветеран от Онло. Някога изплувал на брега до нашето село. Това е истина. В началото твърдял, че капитанът го изхвърлил зад борда, но по-късно признал, че се напил и сам паднал в морето. — Бахретроанският магьосник се усмихна. — Беше странен тип.

— Такива харесвам аз. И Бахретроа толкова му е допаднала, че останал?

— Нещо подобно.

— Признавам, изненадан съм, че не съм чувал това име. Мислех, че познавам всички велики бруталисти.

Кобул допи виното и си наля нова чаша.

— Защото си запомнил само тези, дето са оставили следа в историята. Баща ми не беше такъв. Предпочиташе тих живот, семейство. Ненавиждаше политиката и войната. Но обичаше изкуството на магията.

— Ами ти? Какво искаш от живота?

Кобул въздъхна.

— Същото — спокойствие и семейство.

Маскелин повдигна вежди.

— Само това?

— Само това — потвърди Кобул. — Но Фиорел никога няма да ме остави на мира. Когато узнае, че съм избягал, ще се опита да ме убие.

— Моли се да не дойде в Лосото.

Кобул сви рамене.

— Тези богове не са толкова могъщи. Ентропатите се опитват да ни внушат, че са всесилни. Ала по-скоро… — Той поклати глава. — По-скоро ги бива в манипулирането на хора и събития. Те мислят и планират далеч напред. Обмислят и най-малкия детайл, всякакви възможни развития. И повечето хора не знаят, че са били използвани, местени от едно място на друго като пешки по дъска. А смятат, че действията им са плод на собствената им воля и желание. Тези богове не са непобедими. Конквилас го доказа, когато уби Дюна.

Маскелин се замисли над думите му.

— Кобул, знаеш ли, току-що ми хрумна нещо. Първото нещо, което направи нашият принц след своето освобождаване, бе да предизвика Конквилас на двубой в открит турнир. После се оказа, че Конквилас ще трябва да се бие с доста участници, преди да се изправи срещу Марквета. Участници от всички краища на света. От всякакви категории и с всякакви способности.

— И смяташ, че това е по план на Фиорел? — попита Кобул.

— Може би някой е решил, че това е подходящ начин да сложи край на живота на един легендарен воин. Аргусто Конквилас, господарят на дракони, промушен в корема от неизвестен воин пред публика. — Маскелин се пресегна и отново напълни чашите. — Гостилничарю — провикна се. — Още вино!

Гостилничарят им донесе нова бутилка елско червено и попита:

— Господата за коронацията ли са дошли?

— Каква коронация? — отвърна с въпрос Маскелин.

— На принц Марквета. — Гостилничарят го погледна невярващо. — Утре ще го короноват за крал на Анеа.

— Не думай!

Гостилничарят се ококори от изненада.

— Че всички го знаят! Това и сватбата. А също и турнирът. — Ухили се. — Да не би да ми се подигравате? Наистина ли не сте чули?

— Трябва да ми е убягнало — изръмжа Маскелин. — Ама че вълнуващи времена настъпиха.