Изкуството на лова

Грейнджър погледна за последен път светлия кръг над главата си и дръпна тежкия метален капак. Той се намести с глухо дрън и шахтата потъна в мрак.

Отдолу долетя гласът на Сисело:

— Трябваше да почакаш да извадя фенера!

Грейнджър изръмжа нещо нечленоразделно и се спусна по металната стълба. Скоро ботушите му стъпиха на каменния под. В същия момент Сисело откри своя перлен фенер и дръпна жалузите, окъпвайки тясното помещение в светлина.

Намираха се в канал с тухлени стени, който пресичаше града от север на юг. По дъното под краката им се стичаше кафеникава вода, но страните на канала бяха сухи. Грейнджър чуваше бълбукане на вода някъде на юг, където каналът вероятно стигаше до колектор или друга шахта. Но светлината озаряваше само сводестата тухлена стена и чезнеше навътре в мрака.

— Натам. — Сисело вдигна фенера и тръгна на юг.

Грейнджър въздъхна и я последва.

След малко завиха надясно по друг тунел, досущ като първия. След още петдесетина крачки свърнаха в трети, по-тесен, в който раменете на Грейнджър почти опираха в стените. Този участък от градската канализация изглеждаше по-стар. Десетки тунели се отклоняваха от главния, но те продължаваха да вървят напред. След около половин миля Сисело спря и огледа една част от стената близо до пода. След това свали фенера и продължи напред.

Докато минаваше покрай мястото, Грейнджър забеляза надраскани върху стената с тебешир хоризонтални и вертикални знаци. Изглежда, това бе някакъв код. Но преди да успее да разгледа внимателно надписа Сисело се отдалечи със светлината и той бе принуден да ускори ход.

Стори му се, че тя си брои крачките.

Не много след тебеширения надпис Сисело спря и вдигна ръка. Грейнджър спря зад нея.

— Капан — каза тя.

Прескочи нещо, вероятно споменатия капан, и после изчака Грейнджър да я последва.

На светлината на фенера той успя да различи тънка жица, опъната напряко на тунела, на една стъпка от пода и над нивото на водата.

— Че кой залага тук капани?

Тя се усмихна.

— Този го заложих аз.

— Използваш експлозиви?

Тя го погледна намусено.

— Експлозивите са за малки деца. Използвам вакуумни стрели. — Обърна се и забърза в тунела, отнасяйки със себе си светлината.

Още няколко пъти сменяха посоката и по някое време Грейнджър започна да се съмнява в пространствената си ориентация. Винаги се бе уповавал на умението си да знае къде се намира и доскоро бе почти сигурен, че се движат на юг. Но вече не беше толкова уверен — във всеки случай не и толкова, че да заложи живота си на това.

Сисело продължаваше да следва знаците на стената. Преодоляха още два капана и по настояване на момичето избегнаха тесен сноп светлина, падащ косо върху стената от един отвор с размерите на молив. Грейнджър постепенно свикна с миризмата, която сега му напомняше по-малко на човешки изпражнения и повече на застояла дъждовна вода.

По някое време Сисело спря отново. В стената на тунела до тях имаше черна дупка, висока две стъпки. Тя насочи светлината на фенера вътре и Грейнджър видя там косо слизаща надолу шахта. Заслуша се, но не се чуваше нищо освен характерната ечаща подземна тишина. Той подуши. Въздухът в шахтата не миришеше различно от този в тунела. Сисело го гледаше с очакване.