Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Сега всичко е много по-малко — тихо каза Пъг, наведе се да преобърне трупа на Маарг и установи, че почти не тежи. Лицето бе като изопнат върху костите пергамент. Когато Пъг го бе видял за последен път, то се издуваше и трептеше, сякаш пленените вътре души се опитваха да го разкъсат и да излязат на воля. Голият труп пред него бе като кукла, съшита от парчета захабена кожа.
Пъг се изправи.
— Имаше криле, които разперени щяха да опрат в стените на това подземие… — Той погледна към стените. — Невероятно.
Върху стената имаше дълбоки драскотини от нокти, сякаш след като е бил затворен, Маарг се бе опитвал да изкопае в камъка проход към своето царство.
— Какво е станало? — попита Магнус.
— Когато дядо ти загина, мислех, че порталът е затворен, но Маарг по някакъв начин се е промъкнал обратно в този свят миг преди той да се затвори напълно. Двамата с майка ти вече бяхме на Мидкемия. — Той сви рамене. — Вероятно е разкъсал всяко живо същество на този свят, а после гладът го е прогонил тук и се е опитал да се върне… — Пъг поклати глава. — Не мога да изпитвам съчувствие към подобно същество, но кончината му е била ужасна.
— Има още нещо, татко — рече Магнус.
— Какво?
— Джуджето на Амиранта се боеше ужасно от Маарг. Ако Маарг е мъртъв, кой се представя за Маарг и е успял да убеди останалите демони, че е техният крал?
Пъг изтръпна.
19.
Пристъпът
Миранда даде сигнал.
Беше успяла да прехвърли Сандрина, Амиранта, Брандос, Джоми, Каспар и отец-епископ Крийган със себе си. Веднага щом се появиха в прохода, водещ към площадката за призоваване, тя им нареди да запазят мълчание.
Въпреки това Каспар прошепна:
— Не зная колко пъти вече съм го правил, но така и не се научих да го харесвам.
— Но пък върши работа, нали? — подсмихна се Миранда.
— Върши — каза Каспар и също се засмя.
Сандрина се огледа за Черни кепета. Но наоколо бе тихо. Тя въздъхна облекчено. Радваше се, че отец-епископът е с тях, защото макар да не беше боец като рицарите от ордена, той бе магьосник със забележителна сила, особено в областта на прогонването на демони. Познаваше Брандос от времето на първата си среща с Амиранта, преди години, в селцето Жълтото муле. Каспар и Джоми също бяха умели бойци, ако ги беше преценила правилно, и щяха да са полезни, в случай че се наложи да опазват магьосниците, докато те правят заклинания.
Все още се колебаеше по отношение на Миранда. Отначало тя я дразнеше и Сандрина не можеше да разбере защо. После се досети, че очаква да покаже към нея същата почтителност и готовност за подчинение като върховната жрица на нейния орден в Крондор. Разликата беше, реши Сандрина, че Миранда си бе заслужила подобно отношение, докато върховната жрица го смяташе за полагащо й се по рождение.
Миранда се огледа и каза:
— Ако сте готови, време е да започваме.
През последните четири дни бяха разработили план. Ако имаха възможност, преди да започне кръвопролитието щяха да се опитат да разберат какво става тук и кои са Черните кепета, тези слуги на Дахун. Бяха се уговорили всички да наблюдават от укрития и да не предприемат самостоятелни действия, докато не получат заповед от Миранда. Събирането на информация от врага бе от жизненоважно значение.
Неведнъж досега Миранда и Пъг бяха откривали тъмни сили зад действията на обикновени на вид престъпници. Банат, Богът на крадците и лъжите, имаше пръст във всичко; още по-голям бе ужасът им, когато откриха, че така нареченият Мрачен бог на дасатите е всъщност Страховитият властелин, един от Ужасите, успял да се вгради в дасатската култура, да узурпира вярата на дасатите и да ги превърне в оръдие на злото.
Миранда се бе опитала да измъкне колкото се може повече сведения от Амиранта, но той не се бе срещал с брат си от близо век и нямаше представа какво може да го е изкатерило на сегашния пост като вероятен водач на Черните кепета. След няколко продължителни разговора Миранда бе убедена само в едно по отношение на Амиранта: че той иска да види брат си мъртъв, но подозира, че това няма да се случи скоро.
Детството на Миранда също не можеше да се нарече обикновено и безгрижно. Баща й, легендарният Макрос Черния, бе изчезнал, когато тя още бе малка. Майка й, известна през годините с различни имена като лейди Кловис, Изумрудената кралица и други, понякога я бе дарявала с любовта си, но в други случаи се бе отчуждавала от нея. След като Миранда порасна, единственото общо между двете остана любовта им към магията. Но Миранда бе наследила, вероятно от баща си, непримирима омраза към всичко онова, което привличаше майка й все по-надълбоко в мрака: търсенето на сила и страха от остаряване. По ирония на съдбата Миранда не показваше признаци на стареене, най-вероятно заради контакта си с един магичен предмет, наречен Камъкът на живота.