Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Всичките до един са такива. От опит говоря.
Чудеше се кое ли е по-зле: контактът с Кристина или този с Дърк. Веднага щом почитателите му се пръснаха, силният на деня се отправи директно към нея. Беше видимо пиян.
— Животът е мъка без моя човек — сподели й, олюлявайки се леко. — Двамата с Линъс бяхме неразделни. — Трио фотографи изникнаха от нищото и двамата с Дърк позираха за снимка, удостоявайки ги с изкуствени усмивки.
— Всичко се случи много внезапно — съгласи се тя.
— И още как. — Дърк я погледна подозрително и попита: — Допадна ли ти местенцето на Рубен?
Естествено, че Дърк и Рубен си бяха дружки. И Линъс принадлежеше към тесния им кръг. Тримцата бяха един дол дренки: консервативни шовинисти, убедени, че с пари се купува всичко. Може и да бяха прави.
— Изключително. Какатра е райско кътче.
— Май се е отразило добре и на Биби — продължи Дърк. — Подочух, че имала прослушване при Сами Лукас.
— Време беше да пробие.
Явно изказването й го озадачи.
— Връзката й с Линъс беше пробив.
— Зависи. — Прииска й се да добави: „Ако под пробив разбираш падение.“
Дърк я доближи.
— Искаш ли да ти кажа нещо?
Тя вдигна вежда.
— Някои от нас вярват, че смъртта на Линъс може и да не е била злополука.
Стиви запази каменно изражение.
— Така ли?
— Госпожица Райнър трябва да внимава какво прави. Бъди сигурна, че я следим изкъсо.
— Опитваш се да ме сплашиш ли, Дърк? Няма да се получи.
Следващите му думи я жегнаха като отрова.
— Жени като вас все си придават важност, а? Затова загазвате до уши. Ако ти пука за оная кучка, ще ми я доведеш право в ръчичките.
Дощя й се да го фрасне, но се обърна, преди да е успяла, а той я сграбчи за ръката.
— Кажи й, че другарчетата на Линъс не са празноглави като ченгетата — изсъска ехидно. — И ти гарантирам, че няма да мирясаме, докато не се докопаме до истината.
На другата сутрин се върна от Лос Анджелис с главоболие след безсънната нощ. Заплахата на Дърк я беше стреснала повече от очакваното. Не че и той самият не разполагаше с достатъчно власт, но ако измежду „другарчетата на Линъс“ беше и Рубен ван дер Мейде, то насреща им се издигаше колосална опасност. Съмняваше се обаче да имат каквито и да било сведения относно Биби. Нима можеха да докажат нещо? Изключено.
Не очакваше Зандър да се прибере преди уикенда и се изненада да го завари във вилата.
— Това пък за какво е? — слиса се, когато той й поднесе грамаден букет цветя, последван от бърза целувка по устните, първата от няколко седмици насам.
— Подраних — обясни той. Косата му беше избуяла под ушите. Новата прическа му отиваше.
Стиви натопи цветята с умишлено забавени движения, наблюдавайки го как се отправя към басейна на терасата и застава на ръба му с гръб към нея и ръце на хълбоците. Приличаше й на оратор, готвещ се изнесе реч пред събрание.
Последва го навън.
— Зандър…?
Той се обърна. По лицето му беше изписан стремежът към изповед.
— Трябва да поговорим — заяви сериозно. Само с тези три думи успя да смрази сърцето й. Надничаше от очите му и прозираше в гласа му — чувството за вина.
— Трябва да бъда откровен с теб — продължи в същия дух. — Размишлявах много, докато отсъствах, и осъзнах, че е редно да ти призная истината. Заслужаваш го. Не искам повече да крия от теб, Стиви.
Само не и някое клише. Моля те, не ми изстрелвай някое шибано клише.
Коя ли беше? Някоя дебютираща актриса, в която се беше влюбил, както се беше влюбил и в нея самата? По-възрастна жена може би, някоя позната?
Стиви седна в най-близкия стол и отпусна ръце в скута си. Зандър приклекна до нея.
— Веднъж ме попита дали познавам Жан Моро — подхвана тихо. — Е, познавам го.
Тя примига. Нужно й беше известно време да се съвземе, защото идеята за изневярата продължаваше да витае из съзнанието й.
— Всичко това е заради него?
Зандър въздъхна тежко.
— Кълна се в Бог, не знам откъде да започна. Много е объркано, Стиви, толкова много има да…
— Започни с причината да ми се ядосаш, че отидох на Какатра.
Той прокара ръка по необръснатата си челюст, мъчейки се да намери правилната посока в лабиринта.
— Добре. — Прокашля се. — Пол и Емили Моро, родителите на Жан… Присъствах на смъртта им.
— Моля?