Островът на изкушението

— Не си ли ми навит? — измърка съблазнително.

Отегчен от гледката, Кейси се обърна към Аврора с похотлива усмивчица, измърморвайки едно „хей“ и налитайки й с целувка. Тя му се отдаде. С ъгълчето на окото си видя как Фара се фръцва намусено.

Кейси се целуваше добре, но Аврора беше твърде надрусана, за да му се наслади пълноценно.

— Кучка!

Обля я внезапна ледена вълна. Преди да се опомни, вече беше подгизнала до кости. В ръката на Фара се клатушкаше празна кофа и струйки ледена вода се стичаха върху паркета.

— Какви ги вършиш, мамка му? — Аврора примига веднъж — два пъти, вир-вода.

Фара имаше нахалството да се изсмее нагло.

— Курва! — озъби се, кривейки уста в грозен пристъп на ревност. Останалите гости се бяха умълчали и наблюдаваха втрещено шокиращата сценка.

Аврора стана на крака.

— Да ти го начукам! — заяви на Фара с вбесяващо сдържан глас. — Не съм виновна, че Кейси има добър вкус.

Фара я зяпаше с такова озлобление, че очите й наподобяваха процепи в автомат за пинбол.

— Вземи си кърпа — каза й заплашително. — Съсипваш паркета. Ама ти пък си свикнала да съсипваш до каквото се докопаш, нали, Аврора? На теб добре ли ти е, другото няма значение.

Публиката я загледа в очакване на ответна реплика. Някой даже спря музиката.

Аврора се чувстваше смазана. Напоследък постоянно я мъчеше умора, сякаш костите й бяха остарели и нямаше сили да се заеме с каквото и да било. Понякога дори ставането от леглото й се струваше непосилна задача, затова просто се търкаляше из чаршафите по цял ден, заточена в тъмната си стая и още по-тъмния свят на мислите си. Но надутата, лигава мутра на Фара възпламеняваше гнева й. Така наречената й приятелка си нямаше представа какви грижи са й в главата — някъде из спасителния дим от марихуаната — и отгоре на всичко имаше наглостта да цвили като подгонено свинче за някакъв си палячо, за когото така или иначе не й дремеше.

Зашлеви й шамар. Плясъкът изсвистя стимулиращо остро и остави чудесно розово петно върху бузата на Фара. В този момент шамаросаната й налетя с мудни, летаргични движения като от сцена на забавен кадър, сграбчвайки мократа й коса и мятайки я на пода, където атакува с нокти като бясна котка. Аврора отнесено отчете факта, че е въвлечена в бой. Досега не се беше боричкала с никого, което само по себе си звучеше доста изненадващо. Фара притискаше с коляно гръдния й кош, докато голите й гърди се клатеха бясно в карамбола.

— Махни се от мен! — смогна да изръмжи Аврора под ударите и ноктите на Фара. Блъсна я с все сила, запращайки я към стъклената масичка за кафе зад гърба й. Естествено стъклото се пръсна на парчета.

Възцари се ужасяваща тишина.

— Какъв ти е проблемът, по дяволите? — Аврора дишаше учестено, обливаха я ту топли, ту студени вълни. Усети се, че приятелката й седи полугола върху натрошеното стъкло и й подаде ръка. — Ставай, хайде.