Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Шерилин Роуз отвори луксозната бонбониера и прокара изгризаните си, лакирани в бебешко розово нокти по черната, гладка повърхност на шоколада. Белгийски, любимият й.
Икономката донасяше по кутия на всеки няколко дни. Пристрастена беше. Бонбоните носеха единствената наслада в живота й, по-ценни бяха и от бижута. Карамелен, малинов, капучинов пълнеж… Пъхваше избраника в устата си и го оставяше да се разтопи бавно върху езика й, докато сладкият балсам се разлееше и я дареше с незаменим момент на екстаз, който заличаваше всички тревоги. Мимолетният й миг на блаженство.
Стаята й беше потопена в мрак и едва различаваше на кое от съкровищата си е попаднала. Изненадата беше част от удоволствието и реално най-големият риск, който се осмеляваше да поеме напоследък. Щорите държаха калифорнийското слънце настрана, а телевизорът бълваше флагрантните си реклами и развлекателни предавания.
Барикадирала се беше тук от месеци. Всичко беше започнало с паническите пристъпи дори при мисълта да излезе навън, а после и самото имение се беше превърнало в неузнаваем лабиринт, всеки сантиметър от който й напомняше за измамното съществуване на семейството й.
Семейство ли? Ха! Но как другояче да ги нарече?
Спалнята й беше единственото безопасно убежище на света. Чувстваше я като своя крепост. Двамата със съпруга й открай време разполагаха с отделни стаи уж заради нейното неспокойствие и хъркането на Том. Дори се шегуваха по темата пред приятелите си. Ха-ха-ха, може ли да мигне човек, отвори ли Том дъскорезницата? Само дето всъщност се смееха на най-гротескния брак, съществувал някога.
Шерилин защрака с дистанционното, докато не попадна на канала за телешопинг. Красива жена й предлагаше медальон с формата на лебед. Можеше да си го позволи. И още как — можеше да си позволи и хиляда от проклетите джунджурии, десет хиляди: цял милион! Ако й скимнеше, можеше да напълни цял басейн с шибаните лебедови медальони, ала животът й все щеше да си е съшият.
Усили звука до дупка, като чу Аврора да се качва по стълбите с другарчето си. Половината нощ беше будувала под съпровода на креватните им викове и стонове. Нямаше намерение да изслуша и повторението. Развратен демон: такова изчадие бяха си отгледали.
Децибелите стигнаха болезнени висини.
Шерилин залепи длани върху ушите си, разпилявайки бонбоните по пода. Един от кръглите промени посоката си в последния момент и се търкулна право към нея.
Нападаше я. Всичко и всички действаха срещу нея.
Не знаеше още колко ще успее да запази изкуствената си фасада.
На три хиляди километра разстояние, на грандиозна сцена някъде из щата Тенеси, Том Наш върна микрофона на стойката му, поклони се и прие бурните аплодисменти. Звездният финал на свръхуспешното му турне постигна неоспорим триумф. Представил се беше по-блестящо от всякога. Подлудил беше тълпата с въртеливите си танцови движения и неустоимо ритмични напеви. Провел беше най-сензационната поредица от концерти в кариерата си до тук. Том Наш покоряваше Вселената. О, да, магията не го беше напуснала.
— ТОМ! ТОМ! ТОМ! — скандираха жените, плачейки със сълзи, задето идолът им беше недостижим. На сцената се приземиха няколко чифта дамски гащички, няколко червени рози и десетки от обичайните хартиени топчета, съдържащи телефонни номера и имейл адреси. Из цялата зала блещукаха светкавиците на мобилни телефони, подът се тресеше от ентусиазираните подскоци на обожателките и към сцената се понесе новата мантра:
— Още! Още! Още!
Том трепереше под кожените си панталони. Но този път не от страх, неувереност или гузна съвест. Този път чисто и просто го тресеше еуфория. Опиянен от адреналина, позволи на обожанието им да го залее като вълна и да отмие напрежението от изминалите няколко месеца.
На кого му беше притрябвала Шерилин Роуз? В интерес на истината той се котираше много по-добре без нея. Напоследък се боеше, че сам не е за никъде. Сега си доказваше колко е грешал. Мисълта за Шерилин, вехнеща между четирите стени на спалнята си, обикновено го депресираше, но не и тази вечер. Тази вечер се изживяваше като самотен рейнджър, единствения и неповторим Том Наш.
Добре щеше да му се отрази. Волният живот без съпруга, без дъщеря, без проклетото му семейство. По думите на Рита Клей Аврора продължаваше да пропада: излизаше извън релси и на него се падаше да я сложи на място, понеже майка й си имаше други ангажименти. Но той просто нямаше сили, идваше му в много. Нуждаеше се от почивка. Съвсем кратка. Тревогите по Аврора бяха оставили отпечатъка си върху последните три години от живота му и едва не бяха съсипали кариерата му. А сега от него се очакваше да е поп звездата герой, мъжът, който носи парите вкъщи и поддържа спокойствието и сигурността в семейството. По дяволите, знаеше, че Аврора му беше звъняла, беше запалила телефона от звънене, и не му правеше чест, че не вдигна нито веднъж. Но пак за тяхно добро мислеше. Докъде щяха да стигнат без славата на Том Наш? До под кривата круша — ето къде. Щеше да й обърне внимание вкъщи.