Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Вместо Фара я хвана Кейси.
— Да се омитаме.
Очевидно никой друг от присъстващите нямаше намерение да й помогне. Всичките се пулеха невменяемо: лоботомирани зрители пред сцената на безвкусна пантомима. Ето такъв живот живееше.
Фара изглеждаше повече от жалко в пошлото си бельо.
— Ставай — повтори й Аврора. — Сериозно ти говоря.
— Майната ти — беше сбитият отговор.
Аврора се двоумеше дали да офейка с Кейси, но изражението по наглото личице на Фара наклони везната.
— Твоя си работа — заяви, събра нещата си и излезе.
Аврора се събуди с чудовищно главоболие. Чувстваше се все едно някой вадеше мозъка й с шиш през ухото. Стаята й приличаше на бардак. По пода се търкаляха празни бутилки и препълнени пепелници, по всяка една повърхност бяха нахвърляни дрехи. Нямаше ни най-малка представа ден ли е, нощ ли е.
Обърна се по гръб в агония. Кейси Амос спеше като къпан с отворена уста и похъркваше стържещо. Беше изритал завивките и членът му беше открит на показ, свит като съсел в гнездо. Гърдите му бяха покрити с татуировки: главно разсъблечени, едрогърди жени.
Аврора простена. Стомахът и чаталът я присвиваха. Чувстваше остра болка в гърдите, устата и очите си, вероятно от химичните вещества, незнайно какви, с които беше отровила тялото си.
Намъкна мудно тениска и бикини, изхлузи се от леглото бавно, защото й прималяваше, и стана на крака. Стаята се въртеше наоколо й. Побутна плахо една от щорите и прогарящ лъч слънчева светлина проникна в стаята. Почувства се като вампир и едва ли не зачака кожата й да пламне; и да пламнеше, щеше просто да си стои на място като някоя ритуална кукла, докато от тялото й не останеше нищо друго, освен купчина зловонна пепел. Кой знае, можеше и да й провърви.
Телефонът й иззвъня от долния етаж. Аврора се изкуши да го пренебрегне, но досадният звън направо разцепваше главата й.
— Ало? — вдигна слушалката, олюлявайки се.
— Аврора, кое време е? — попита Рита.
Аврора нямаше никаква идея.
— Десет? — предположи, търкайки очи.
— Минава обед.
— Ъъ… — Спомни си през мъглата, че има някаква уговорка.
— Цяла сутрин звъня на мобилния ти. Къде те намирам?
— Вкъщи.
— И чак сега ми вдигаш? Реших, че ти се е случило нещо!
— Сигурно му е паднала батерията — оправда се неубедително.
— Вбеси не само мен, Аврора, ами и хората от „Страйк“.
Звукозаписното студио. Бяха си уговорили среща, за да обсъдят следващия й албум. По дяволите.
— Съжалявам — измрънка. — Много съжалявам.
— Трябва да се стегнеш, малката. Отиваш на зле.
— Знам.
— Не ми се вярва. Кризисният контрол си има своите граници. Спокойна си, че заради баща ти ще склонят на втора среща, но нехайството ти подрива и твоята, и моята репутация. Залагам собствения си задник заради теб, а май хич не ти пука.
— Успах се.
— Редовно се успиваш, струва ми се. Спомняш ли си миналата седмица например, когато трябваше да се явиш на фотосесията за „Приказна принцеса“? И интервюто, което ти уредих за „ЮСей“? Излагаш се.
— Извинявай.
— Престани да ми се извиняваш и се вземи в ръце. Нали уж щеше да избягваш наркотиците, щурите купони и безразборния секс. Тръгнала си по опасен път и не мога да те следвам. — Рита въздъхна ядосано. — Още откакто се върнахме от Какатра, създаваш само неприятности. А мислех, че идеята на онова място е да действа благотворно на хората.
Името на острова като че ли я стисна за гърлото.
Нищо не се е случило. Не е истинско. Не мисли за него и все едно не съществува.
Но събитията настоятелно проблясваха в паметта й. Спомни си как беше изтърчала до вилата онази нощ и беше заявила на Рита, че си тръгват рано сутринта. Трябваше да й целува краката, задето не й беше разиграла Испанската инквизиция, задето не й беше изтъкнала всичките си усилия до тук.
— Забрави — отряза Рита след малко. — Каквото било — било. Отложихме срещата, така че просто се постарай да дойдеш следващия път. Не ме разочаровай отново.
— Няма.
— Няма да ме разочароваш или няма да дойдеш?
— Няма да те разочаровам.
Тъкмо затваряше, когато Кейси я прегърна през кръста. Миришеше на цигарен дим и готвено, а ерекцията му я притискаше отзад. Аврора се наведе върху тоалетната масичка и разтвори крака. Какъв беше смисълът на въздържанието? Изобщо какъв беше смисълът на целия й живот?