Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
На следващия ден двамата с Тони трябваше да се заемат с тежката задача да прегледат вещите й. Дрънкулки, дневници и снимки; усукани с върви купчинки пожълтели писма с избледняло мастило по вехтите страници; чекмеджета с потъмняло сребро. Лори си спомни колко огорчена беше дошла последния път у Корасон, изпаднала в отчаяние след ареста на Рико. Колко оплетена в копнежа си по друг мъж…
Корасон й беше дала посока в живота, а нима можеше да й даде нещо по-ценно от това?
Сега повече от всякога се нуждаеше от съвета на баба си.
Нуждаеше се от майка си. Нуждаеше се от доверена жена. „Смут“ й се струваше слаба дума за положението, в което беше изпаднала.
Кучето Пепе лежеше на каменния под с брадичка върху лапите си и тъжен поглед, вирвайки от време на време ушенце, душейки въздуха, или заблуден, че старицата още беше с тях, или може би единственият в стаята, който усещаше присъствието й.
— Ами той?
Тони подреждаше някакви документи на масичката.
— Една нейна приятелка ще го приюти. — Следобедното слънце вече клонеше към хоризонта и последната светлина на деня го къпеше в испанско оранжевото си сияние. Лори си го представи като момче, както Корасон го е виждала в кухничката си.
— Трябваше да прекарвам повече време е нея — каза той глухо. — След смъртта на Мария не я навестявах много често, а сега… — поклати глава — … вече е твърде късно.
Лори опря ръце на раменете му. Усещаше ги кокалести и крехки под дланите си.
— Толкова много смърт има на този свят — пророни Тони скръбно, — не мислиш ли?
Приемайки мълчанието й за съгласие, той се пресегна и хвана едната ръка на дъщеря си.
— Смъртта отстъпва място на живота — отвърна Лори, докато пръстите му се преплитаха с нейните. — Едното не може да съществува без другото. — Пусна раменете му и седна в стола отсреща. — Трябва да ти кажа нещо, татко — заяви сериозно и впрегна всичките си сили, преди да му съобщи новината. — Ще си имам бебе.
Жан се завърна в Лос Анджелис през същата седмица, когато Лори беше отпътувала за Испания.
Веднага научи за смъртта на баба й. Откакто решително се намеси в живота й, не беше отстъпил от клетвата си да я брани. Търсачите, които беше наел да набират жени за целите на Какатра, от време на време му служеха и в други насоки.
Моро действаше по свои собствени методи. Познаваха го достатъчно добре, за да не задават излишни въпроси.
Ето как беше се осведомил за бременността й. Или по-скоро за съмненията й. Принудила се беше да откаже няколко от ангажиментите си към „Ла Люмиер“ и я бяха забелязали да пазарува инкогнито в една аптека. Не след дълго до ушите му стигна и новината, че й уреждат фиктивна връзка с новоизлюпилия се актьор Максимо Диас.
В сряда Жан се срещна за обяд с представители на глобална верига бутици за облекла и сключи договор за стартирането на съвместна модна линия. Поръча си обилно меню и се храни с видима наслада. По нищо не си личеше, че вътрешно е променен.
Но промяна имаше. Докато представителите му изнасяха плановете и предложенията си, агитирайки разпалено, Жан слушаше с привичното си сдържано изражение и запазена марка нетрепващи сини очи. Избраните за срещата служители бяха инструктирани предварително, че поведението му има за цел да извлече повече информация от отсрещната страна: мълчанието беше непобедим парламентьор. В действителност предположенията им бяха далеч от истината. В човека пред тях се издигаха крепостни стени, зад бойниците се нареждаха въоръжени стражи, кралят нахлузваше бронята си. Единствената открехната врата беше здраво залостена.
— Да обсъдим и сезонните тенденции — дърдореше суетливо едната пратеничка, ровичкайки из листовете пред себе си. — Очакваме от вас есенно-зимна колекция. Палта с едра плетка, кожени аксесоари и всичко останало — изобщо провинциален шик, разбира се, с индивидуалния дух на Моро.
Явно си беше лягала с Максимо точно след нощта им на Какатра. Поне ако се съдеше по напредъка на бременността й. Но пък и уверението й, че й е бил пръв, не беше никаква гаранция: никога не влагаше вяра в нечии думи. Единствено действията имаха значение. Едва ли друг го съзнаваше по-ясно от него самия. А ако го беше излъгала за чувствата си, защо да не го излъже и за това?