Бляскавият двор [bg]

– Бих могъл да ти подхвърля няколко предложения.

– Важни заселнически неща за вършене – поправих се. Прокарах бавно пръсти отстрани по врата му. – Съжалявам, ако съм те подвела.

– Не съжаляваш. Водиш ме за носа от деня, в кой­то те срещнах, а аз покорно те следвам. Един ден... един ден ще те хвана. И тогава...

Устата му намери моята и аз се увих около него. Исках нещо повече от целувки, нещо повече от прегръд­ки. Исках да премахна цялото пространство между нас, докато станеше невъзможно да се разбере къде свършвах аз и къде започваше той. Когато най-сетне се откъснахме един от друг, едва можех да стоя и се запитах кой кого водеше всъщност.

– И тогава... – повторих с въздишка като ехо. – И тогава...

Наистина имах други неща за вършене и когато се разделихме, си напомних, че със Сед­рик ще разполагаме с повече време, докато пътуваме към Хадисън, отколкото общо бяхме имали досега.

Както беше предложил Сед­рик, Айа­на бе тази, коя­то ме заведе в града да пазаруваме. Бях прекарала малко време с баланкуанката и все още бях запленена от нея. Слязох по главното стълбище на Уистерия Холоу и с изненада видях Мира да чака с нея до вратата.

– Какво става? – попитах. Не че не се радвах да видя Мира там. Макар да не беше най-заетото от момичетата на Бляскавия двор, все пак беше въвлечена в рутината на всичко случващо се, докато аз прос­то чаках.

Мира изглеждаше далеч по-щастлива, отколкото преди кое­то и да било празненство досега.

– Кой знае кога ще те видим отново, щом заминеш? Искахме да дойдем и да прекараме повече време с нашата Аделейд.

– „Ние“ ли?

– Тамзин сигурно ще слезе всеки момент. Довърш­ваше писмо.

– Значи още ги изпраща? – попитах. Тамзин постоянно беше в мислите ми от бурята насам, но бях забравила колко обсебена беше от писането на писма.

– Донесе цял вързоп от тях от Грашонд. Предполагам, че все още ги е пишела там. И я чух да разпитва за куриерски услуги до Осфрид.

Точно тогава Тамзин слезе по стълбите, сияеща в рок­ля от наситено смарагдова тафта, коя­то разголваше раменете ѝ.

– Нали знаеш, че ще купуваме провизии за оцеляване в пустошта? – попитах. – Плановете не включват официален обяд.

Тамзин повдигна брадичка:

– Няма значение къде отиваме. Не искам да изглеждам по никакъв друг начин освен съвършена – човек никога не знае кой ще го гледа. Освен това пос­ле имам ангажимент за вечеря. Майката на Уо­рън ме покани.

– Е, сигурна съм, че това ще бъде много интересно – казах с възможно най-неутралния тон, кой­то съумях да докарам. Тамзин моментално бе насочила вниманието си към него и засега изглеждаше, че той отвръща на интереса ѝ.

Айа­на не каза почти нищо, докато една карета ни отвеждаше в сърцето на Кейп Триумф. Крачеше спокойно из улиците, облечена в панталони и дълга туника, без да я е грижа кой ѝ отправяше любопитни погледи. Трудно бе да се каже дали облеклото или етническата ѝ принадлежност бяха това, кое­то привличаше внимание. Но не мисля, че изпъкваше чак толкова в многообразието от култури на Кейп Триумф. Тамзин със сигурност също се открояваше, но онези, кои­то я оглеждаха, не казваха нищо нелюбезно. Мисля, че видът на свирепата Айа­на до нея ги възпираше.