В капана на времето [bg]

— О, малко кученце, а? — попитах. Не ме биваше особено в сегашните идиоми, но знаех, че някои малки кученца ходят на два крака и имат гримирани лица.

— Бън! — наредих господарски на прислужницата. Тя награби ведрата и излезе леко нацупена от стаята. Обърнах се към Джейми, който отвори едното си око, зърна лицето ми и пак го затвори.

— Е? — попитах.

Вместо да отговори, той потрепери. След миг седна и потърка лицето си, чу се стърженето на наболата брада. Вдигна въпросително гъстата си вежда.

— Предполагам, че една изискана млада дама като теб не е запозната със значението на израза soixante-neuf[15]?

— Чувала съм го — отвърнах и скръстих ръце на гърдите си. Гледах го с известно подозрение. — И може ли да попитам къде срещна това интересно число?

— То ми беше предложено — натрапено — като желана дейност от дама, която случайно срещнах снощи.

— Да не би случайно тя да те ухапа по бедрото?

Той се погледна и потърка замислено белега.

— Ммм, не. Не беше тя. Тази не я вълнуваха толкова големи числа. Мисля, че беше доволна и на шест.

— Джейми — започнах да потропвам с крак, — къде беше цяла нощ?

Той загреба шепа вода от коритото, наплиска си лицето и остави струйките да се стекат по тъмночервените косми на гърдите му.

— Ами — примигна, за да отърси водата от клепачите си, — ами да видим. Първо вечеряхме в една кръчма. Срещнахме Гленгари и Милфльор. — Мосю Милфльор беше парижки банкер, а Гленгари бе един от по-младите якобити, вожд на септ в клана Макдоналд. Дошъл по-скоро на гости в Париж, напоследък той се въртеше около Чарлс, по думите на Джейми. — И след вечеря отидохме у херцог Ди Кастелоти да играем карти.

— А после?

Явно в кръчма. След това в друга. После на място, което донякъде прилича на кръчма, но с присъствието на дами с интересен външен вид и още по-интересни таланти.

— Таланти, значи? — попитах и погледнах към белезите по крака му.

— Господи, те го направиха пред хората — потрепери той.

— Двама на масата. Право между овнешкото и варените картофи. С желе от дюли.

— Господи! — възкликна завърналата се прислужница, остави ведрото и се прекръсти.

— Тихо там — скарах ѝ се аз. Обърнах се пак към съпруга си. — А после?

После положението загрубяло, но не изгубило публичния си характер. Джейми изчака Маргьорит да излезе за още едно ведро, преди да уточни:

— … тогава Кастелоти взе дебелата червенокоска и дребната блондинка в един ъгъл и…

— А ти какво правеше през това време? — прекъснах го аз.

— Гледах — отвърна, сякаш изненадан. — Не беше редно, но нямах голям избор при тези обстоятелства.

Докато говореше, аз ровех из спорана му и извадих не само малка кесийка, но и голям метален пръстен с герб. Пробвах го на пръста си, беше много по-широк от обикновен пръстен.