![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? — попита го Фин.
— Горе-долу. — Той я обърна по гръб и допря ухо до гърдите й. — Нищо. — Допря двете си длани до гръдния кош и започна да й прави изкуствено дишане, натискайки гръдната кост. После наведе назад главата й и премина към дишане уста в уста.
— Какво става? — попита Девън, който от мястото си не можеше да види случващото се. — Тя добре ли е?
— Още не — отвърна Фин.
— Господи, моля ви се, направете нещо!
— Правим всичко, което ни е по силите. Тя престоя дълго във водата. — Той гледаше как Козловски продължи с опитите да съживи момичето. Накрая детективът го погледна и поклати глава, Фин извади от джоба телефона си, но водата го беше направила негоден за използване. Когато вдигна очи от телефона, с изненада видя детективите Санчес и Стоун. Зад тях се виждаше катастрофиралият бял микробус. Хюит и Портър се суетяха около него и се опитваха да отворят задните врати. Вместо да ги попита какво се е случило — как са се озовали тук и какво е станало с Килбраниш — Фин само каза:
— Повикайте линейка.
— Вече идват насам — отвърна Санчес. После погледна към момичето. — Тя добре ли е?
— Не знам — отвърна той.
В този момент Сали изкашля вода и тялото й потрепери, обърна се настрани и изплю литри вода. Козловски седна и я погледна. Тя отново застина, после пак потрепери, докато организмът й се мъчеше да се избави от погълнатата вода. След още миг си пое въздух и това отново предизвика кашлица, Фин наведе глава към коленете и за малко не припадна от вълнение.
— Тя добре ли е? — попита Девън.
Адвокатът погледна към Козловски, който му кимна утвърдително. Девън въздъхна облекчено, но лицето му беше бледо. Беше полегнал на хълбока си, подпрян на лакътя. Изглеждаше някак странно крехък и уязвим.
— Добре ли си? — попита го Фин.
— Нищо ми няма. Само малко съм останал без въздух, това е.
— Аз също — каза Фин. Мали обаче изглеждаше доста зле и той се приближи до него. Девън беше закрил с ръка гърдите си. Фин забеляза тъмно петно, което постепенно се уголемяваше върху ризата му. — Мамка му, Девън, ти си прострелян.
Мъжът погледна ризата си, без да се изненада.
— Ще ми мине — каза. — Трябва само да си поема въздух. — Той се усмихваше, докато говореше, но клепачите му натежаваха.
Фин се обърна към Стоун и извика:
— Къде, по дяволите, е проклетата линейка!
Хюит чуваше шума откъм реката. Изкушаваше се да отиде да види какво става там, може би дори да предложи помощта си, но не можеше. Трябваше да държи под око Портър. Колегата му сякаш беше изгубил всякакво чувство за реалност. Дърпаше задните врати на микробуса и крещеше:
— Те са тук, вътре! Знам, че са вътре!
Вратата обаче не искаше да се отваря.
Хюит сложи длан върху рамото му.
— Блокирала е — каза. — Аварийният екип ще дойде до минута-две и ще я отвори.
Портър го погледна налудничаво, с широко отворени очи, извъртя се и изби ръката му.
— Минута-две? Не разбираш ли? Картините са вътре! Помогни ми да отворя проклетата врата!
Колегата му се поколеба.
— Хайде, какво чакаш! — извика Портър. — Помогни ми!
Хюит се приближи и издърпа вратите. Те не се отвориха, но изскърцаха. Той тежеше поне два пъти повече от Портър. Отново напъна и този път вложи повече сила.
Вратите се отвориха и Портър една не падна на земята. Той бързо надникна вътре и видя голям дървен сандък.
— Вътре трябва да са — каза. — Помогни ми да го свалим.
Двамата свалиха сандъка. Дребният мъж започна да го обикаля, сякаш се опитваше да го хипнотизира.
— Ние ще влезем в историята — каза. После откри медната закопчалка отпред и я отвори. Спря се за миг, за да си поеме дъх. После отвори капака. — Не — каза.
Хюит не видя какво има в сандъка, защото Портър го скриваше с гърба си.
— Какво? — попита.
— Не! — извика Портър.
— Какво има?
Той се обърна към него. У дребния агент не беше останала и капка здрав разсъдък. Изглеждаше отчаян и покъртен от видяното.
— Празен е! — почти изпищя. — Сандъкът е празен!
Фин чу сирените в далечината. Явно не бяха близо. Сали още беше в безсъзнание, но вече дишаше равномерно. Козловски беше сгънал якето си и го беше подложил като възглавница под главата й. Също така беше взел одеяло от колата си и я беше завил.