![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Той отиде при двамата парамедици, които се суетяха около Сали, и застана до Козловски. Тук усилията на парамедиците бяха по-успешни: беше преминал критичният период и за Сали вече нямаше опасност за живота. Служителите на „Бърза помощ“ поставиха на пръста й датчик за измерване на пулса, както и кислородна маска на лицето й, за да се улесни дишането. Когато я качиха в линейката, тя отвори очи. Сякаш искаше да говори с някого.
— Всичко е наред — каза Фин. — Ще се оправиш. — Думите някак бяха изгубили тежестта си. Толкова много пъти ги беше повтарял тази вечер.
Тя отново понечи да проговори и мониторът отчете ускорения й пулс.
— Успокой се и се отпусни — каза й един от парамедиците, но това само ускори още повече пулса. Парамедикът се обърна към Фин:
— Познавате ли я?
— Да.
— Искате ли да дойдете с нас в линейката? Трябва да намерим начин да я успокоим, защото още е в шок.
Сали го погледна и пулсът й леко се успокои.
— Аз не съм й роднина — каза Фин.
Парамедикът погледна първо Сали, после пак него.
— Може и да не сте — отвърна той, — но изглежда й действате успокояващо. Ще се нуждаем от помощта ви.
Фин си помисли за обещанието, което беше дал на Девън. Погледна към Козловски, който само кимна утвърдително.
— Щом мислите, че ще помогне, добре — каза адвокатът.
Парамедиците качиха носилката в линейката и Фин седна зад тях. Един от тях се премести на шофьорската седалка, а другият остана отзад да следи за мониторите, Фин приведе глава и се настани до главата на Сали.
— Можете да й хванете ръката — каза парамедикът.
Фин се поколеба, после хвана дланта на момичето.
Усети как тя леко стисна неговата, борейки се за живота. Той й отвърна също с леко стискане, което изглежда я поуспокои. Тя отново понечи да каже нещо, но мъжът не можа да различи думите й. Може би питаше за Девън, но нямаше как да се разбере със сигурност.
— Всичко е наред — повтори той. — Само се отпусни и се успокой.
Тя го погледна в очите и кимна. Миг по-късно затвори очи и се унесе.
Четирийсет и първа глава
Погребението на Девън се проведе на следващата седмица, в сряда, в единайсет часа. Нямаше опело, само една правоъгълна дупка в земята, върху кафяв тревен парцел край една задънена улица в Дорчестър. Ковчегът беше провесен над дупката, готов да бъде спуснат вътре, в земята. Черешовото дърво, от което той беше изработен, беше лакирано до блясък и отразяваше лъчите на яркото слънце. Беше най-добрата и скъпа изработка. Фин си беше казал, че няма защо да проявява скъперничество. С парите, които Девън беше скрил в апартамента си, той плати за парцела, за църковната служба, за краткия некролог, отпечатан във вестника, и за ковчега. Остатъкът внесе на сметка на Сали. Но му беше съвестно да си прихване хонорарите, които Девън му беше обещал. Не беше морално — в крайна сметка не беше успял да опази Девън жив.
Гробището беше католическо и затова присъстваше свещеник, макар че когато свещеникът попита Фин какво да каже по време на погребалната служба, той отвърна „нищо“. Нямаше какво толкова да се каже. Отстрани стояха двама гробари, готови да заровят дупката, когато бъде спуснат ковчега. Освен тях на погребението присъстваха само четиримата: Фин, Козловски, Лиса и Сали. Никой друг не дойде. Свещеникът бързо приключи церемонията. Говореше толкова тихо, че Фин почти не чуваше думите му. Това също беше уместно и подобаващо на случая, каза си той.
Сали остана мълчалива през цялото време на службата. Откакто преди няколко дни я бяха изписали от болницата, тя не говореше много. Стоеше, вперила поглед в ковчега, сякаш се мъчеше да разгадае някаква загадка. Фин я разбираше добре: фактът, че нямаше никога да получи отговори, нямаше да я възпре да задава въпроси.
Когато службата свърши, някой задейства хидравличния кран и ковчегът се спусна в дупката. Четиримата останаха до края, но се обърнаха и си тръгнаха, щом копачите хвърлиха първите буци пръст върху ковчега. Не искаха да гледат тази сцена.
Вървяха тихо, Козловски и Лиса хванати за ръце, навели глави. Фин вървеше с ръце в джобовете, близо до Сали. Когато се изкачиха на хълма до колата, която бяха паркирали на тясната алея, която се виеше из цялото гробище, Фин видя жена, застанала под едно дърво. Тя наблюдаваше как копачите заравят ковчега. Сали също я видя и се спря.