![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е тя — каза.
— Кой? — попита Фин.
— Майка ми.
Той присви очи.
— Сигурна ли си?
— Да, сигурна съм.
— Какво ще правиш?
— Не знам. — Сали остана на мястото си още известно време, вперила поглед в жената под дървото. — Може би трябва да отида при нея — добави накрая.
— Щом искаш.
— Ще дойдеш ли с мен?
— Да. — Фин се провикна към Козловски и Лиса: — Вървете, ние ще ви настигнем.
Двамата със Сали изкачиха ниското възвишение, водещо към дървото, под което стоеше жената. Когато приближиха, Фин забеляза, че тя не изглежда много добре. Косата й беше къса и разрошена, беше облечена в широки и развлечени дрехи, а ръцете и краката й бяха като клечки. Вероятно беше между трийсет и пет и четирийсетгодишна, но изглеждаше много по-състарена. Тя погледна към Сали.
— Сали! — извика жената. Гласът й се изпълни с престорена изненада, сякаш погребението на бащата беше последното място, на което можеше да види дъщеря му. Жената разтвори обятия за прегръдка. Сали обаче остана до Фин.
— Какво правиш тук?
— Прочетох за смъртта на баща ти във вестника — отвърна тя. — Съжалявам. Мислех, че с него ще ти е по-добре, отколкото с мен. Сега можеш да се върнеш при мен. — Тя се усмихваше, но по лицето й се стичаха сълзи. Явно отдавна не се беше къпала, защото сълзите оставиха мръсни дири по бузите й. Очите й бяха безчувствени.
— Къде? — попита Сали.
Жената махна с ръка.
— Имам жилище, не се притеснявай.
— Къде?
— Ще си намеря ново. — Тя наведе очи. — Двете с теб ще си живеем щастливо.
Момичето отговори след дълга пауза:
— По-скоро ще измисля нещо друго.
— Сигурна ли си? — попита жената с тъга в гласа си, но и с облекчение.
— Да, сигурна съм. Не се тревожи, ще се оправя.
— Добре тогава. Грижи се добре за себе си. Някой ден ще дойда да те видя. Искаш ли?
— Как ще разбереш къде да ме намериш?
Жената отново махна с ръка.
— Не ставай глупава, една майка винаги знае къде да намери детето си.
Те стояха така още известно време, като Сали гледаше майка си в очите, а майка й избягваше погледа на дъщеря си. Накрая Сали каза:
— Добре, мамо, трябва да вървя. — Обърна се и започна да се отдалечава, преди майка й да е отвърнала нещо.
Фин я настигна и тръгна до нея.
— Добре ли си?
— Супер съм. — Тя вървеше бързо към Лиса и Козловски, които стояха до колата и гледаха към тях.
— Сигурна ли си?
— Майната й — отвърна Сали. — Сама съм си по-добре.
Фин постави ръка на рамото й.
— Ти няма да си сама.
Докато вървяха, той видя как Сали вдигна ръка и избърса сълза от окото си.
След като се върнаха в Чарлстън, Козловски ги почерпи в кръчмата. За себе си взе уиски, за Фин бира и за Сали кока-кола. Лиса си поръча чаша мерло, което изненада Фин.
— Лекарят каза, че чаша вино от време на време няма да навреди на бебето — обясни тя.
— Този лекар добър ли е?
— Да, защо? Проблем ли имаш?
Той поклати глава.
— Не.
— Когато е била бременна с мен, майка ми е пушила крек — каза Сали. Всички около масата насочиха вниманието си към нея, без да знаят как да реагират. — Е, разбира се, аз не съм идеалният пример, но… — Тя стана. — Къде е тоалетната?
— По коридора вляво — отвърна Лиса.
Щом Сали се отдалечи от масата, Козловски попита:
— Ще говорим ли за това?
— Не днес — отговори Фин.
— Все някога ще се наложи да говорим — каза приятелят му. — Трябва да й намерим къде да живее.
— Няма да я оставя на системата. Не точно сега. За известно време може да остане при мен.
— Тя не е домашен любимец — каза му Козловски. — Не можеш просто да я задържиш, да я погледаш и после, когато започне да цапа килима, да я изхвърлиш на улицата.
— Нямах предвид това.
— А какво?
— Искам да й помогна.
— Да й помогнеш? — Козловски погледна към Лиса.
— Чуваш ли го?
Тя погледна към корема си.
— Да, чувам го. Нека да оставим този въпрос за друг път.
— И ти ли? — Той поклати глава.
— Друг път ще говорим — повтори тя.
— Добре тогава — каза Козловски. — Ами другите въпроси, за които никой от вас не иска да говори? И тях ли ще оставим за друг път?