Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
Явно не можеха да направят много за Девън. Фин искаше да стегне гърдите му, но после забеляза изходната рана на гърба. Тъмночервената локва под него ставаше все по-голяма. Губеха го.
— Дръж се — каза му Фин. — Ще се оправиш. — По-неубедителни думи едва ли можеше да има, но ги изрече въпреки всичко.
Девън кимна.
— Ще се оправя — прошепна. Обърна глава, за да види дъщеря си, която лежеше на няколко метра от него.
— Тя е добре — каза Фин. — Всичко при нея ще бъде наред.
Девън се усмихна уморено.
— Тя е голяма работа — каза. — Искаше ми се да бях направил повече за нея.
— Ще направиш. Щом всичко свърши, ще направиш повече за нея.
— Откъде, от оня свят ли? Аз си отивам и двамата го знаем.
— Млъквай. Забрави ли, че си нае чудотворец?
— Да, така е. Благодаря ти. Искам да те помоля за още една услуга. — Раненият се изкашля и от устата му потече тънка струйка кръв.
— Разбира се. Само кажи.
— Погрижи се за Сали. Погрижи се да я изпратят на някое хубаво място. Ако не те затруднява, навестявай я от време на време. Ако й се даде възможност, тя може много да постигне. Кълна се, тя е способна на много.
— Не се тревожи. Ще се погрижа да е добре.
— Честна дума?
— Честна дума.
Девън отново погледна към дъщеря си и изглежда се поуспокои.
— Не е толкова зле — каза. — Дори не ме боли. — За миг сякаш беше изпълнен с мир и покой.
Този покой трая прекалено кратко.
— Къде са! — Фин се обърна назад и видя Портър и Хюит, които тичаха към тях. — Къде, по дяволите, са те! — извика отново Портър. Той приличаше на побъркан. Очите му се стрелкаха ту към Стоун и Санчес, ту към Козловски и Фин. Накрая погледът му се спря на Девън. — Ти ли си Мали?
Девън не каза нищо.
— Къде са? — изкрещя Портър. — Къде са проклетите картини?
Девън го погледна объркано.
— В сандъка са — отвърна.
— Не са! Сандъкът е празен! — Портър се приближи и избута настрани Фин. После се протегна и сграбчи Девън за ризата. — Къде са? Кажи ми!
Фин се намеси, като хвана агента за ръцете и го издърпа назад.
— Какво, по дяволите, правиш? — извика. — Не виждаш ли, че е прострелян? — Той понечи да го удари с юмрук, но Хюит се намеси и ги разтърва.
— Остави го — каза Хюит на Портър.
— Той знае! — извика Портър. — Знае къде са! — Отново се устреми към Девън, но едрият мъж го спря.
— Не сега. Остави го.
Фин отново се наведе над Девън. Дишането му ставаше все по-слабо и нестабилно.
— Успокой се, Девън.
— Те бяха там — каза Девън. Адвокатът трябваше да се наведе близо до него, за да го чуе. — Извадих ги преди по-малко от две седмици и после отново ги прибрах. Не съм ги местил от там.
— Спокойно, всичко ще се намери.
— Кълна се, Фин. — Раненият едва движеше устата си. Отново погледна към дъщеря си. — Кълна се.
— Само се дръж. — Сирените зазвучаха по-силно и след малко зад ъгъла на склада се показаха мигащи червени светлини. — Ето ги, идват — каза Фин. — Ще се оправиш. — Той погледна отново към Девън. Главата му беше наклонена настрана и очите му още бяха вперени в Сали, но бяха променени. В тях вече нямаше признаци на живот. Бяха студени и безчувствени. — Девън? — Фин обърна лицето му към себе си. Главата на Девън безжизнено се отпусна. В мускулите на врата му нямаше живина. — Девън? — Той го зашлеви, но очите му дори не мигнаха.
Изведнъж мястото се изпълни с хора. Докараха носилки и мъж в униформа на парамедик издърпа леко Фин настрани, който направи място на персонала на линейката да си свърши работата. Те прегледаха Девън и се опитваха да го върнат към живот. Обаче беше ясно, че е безполезно. След минута-две парамедиците поизгубиха ентусиазъм и действията им станаха по-вяли. Погледнаха си часовниците, докато слагаха тялото на носилка, за да са сигурни, че точно ще документират в болничната документация безуспешния опит за съживяване. Откараха трупа, преструвайки се, че все още не всичко е изгубено, че в болницата разполагат с по-добро оборудване и ще помогнат на човека, Фин обаче добре знаеше каква беше истината.
Портър продължаваше да крещи, а Хюит се мъчеше да го успокои. По едно време агентите от ФБР влязоха в разгорещен спор с детективите от полицията, но Фин не можеше да различи думите. А и не му беше до тях.