Адвокат за милиони [bg]

— Тогава кой?

— Хюит.

— Не — каза Козловски. — Аз го познавам, той няма пръст.

— Хайде стига, Коз. Знам, че с него сте приятели, но през осемдесетте и деветдесетте години той е работил в групата за борба с организираната престъпност. Имал е предостатъчно възможности да се запознае лично с Бългър. Имал е връзки и познати, с помощта на които е могъл да режисира цялата схема.

— Не го вярвам — упорстваше детективът. — Имало е много други с мотиви и възможности да го извършат.

— И колко от тези други са участвали в разследването? Колко от тях бяха при склада, когато убиха Девън? Колко от тях убиха Килбраниш?

— Гледай си работата, версията ти е погрешна.

— И откъде си толкова сигурен?

— Стига! — намеси се Лиса. Гласът й прозвуча достатъчно силно и барманът се обърна към тях. Тя добави вече по-тихо: — На кого му пука? Това са само някакви си картини. На кого му пука къде са сега?

— Те не са обикновени картини — опонира й Фин.

— Напротив. Добре, те са скъпи картини, хубави картини. Но са само някакви си картини. Картини, заради които загинаха хора. Който и да ги държи в момента, е готов да убие всеки, само и само да ги запази. Аз няма да позволя вие да пострадате. Това вече не е наш проблем. Разбрахте ли ме?

Двамата сведоха очи и не отговориха.

— Сериозно ви говоря — продължи Лиса. — Искам да се откажете от всякакви планове и идеи да търсите проклетите картини. Имаме кантора, която не е спирала да работи, и момиче, за което да се грижим. И бебе, което скоро ще се роди. Тази работа приключи и точка по въпроса.

Козловски я погледна и взе ръката й.

— Добре — каза той. — Аз се отказвам.

Тя погледна към Фин.

— А ти?

Той извърна очи, но кимна в знак на съгласие.

— Добре тогава. И аз ще се откажа.

— Даваш ли думата си?

— Да, имаш думата ми.