Последната императрица [bg]

— Да правиш секс с мой приятел определено е интересен начин да привлечеш вниманието ми.

— Той така ли ти каза? — изтърси тя.

— Какво значение има? — сви рамене Уилсън. — Виж, какво ще кажеш да идеш да повикаш Джаспър?

— След малко ще изчезна от живота ти, Уилсън. Но ти ще ме изслушаш. Когато се срещнахме за първи път, аз те харесах. Не ме питай защо. Повярвай ми, виждам безбройните ти дразнещи черти толкова лесно, колкото и всяко друго момиче. Но те харесах въпреки грубостта ти и тъпите ти коментари за карираната ми пола. А на следващия ден съвсем случайно се натъкнах на професор Оутър, който се мъчеше да ме сваля в кафенето. Когато разбрах, че е твой асистент, реших, че може би това е знак от съдбата. И затова организирах партито с надеждата, че ще се появиш. — Минерва отметна тъмната си коса от лицето си. — Помолих приятелките си също да дойдат и се обърнах към професора с молба да покани и вас с Рандъл.

Уилсън отчаяно искаше да повярва на чутото, но нямаше начин да е истина. Началото на мисия Ездра беше само след седем дни и това трябваше да е основният му приоритет.

— Минерва, ще улесня нещата максимално за теб. Ти си наистина много забавно момиче. Но не си мой тип. Аз си падам по безмозъчни блондинки. Има една стара поговорка: „Жената е за удоволствие. Ако искаш стимулиране на ума, иди в библиотеката“.

Интересно, но Минерва започна да се усмихва.

— И очакваш да ти повярвам ли?

— Ами… да, очаквам.

Тя прокара език по зъбите си, без да отваря уста.

— Изпитваш чувства към мен, Уилсън. Знам го.

— Това е нелепо.

Усмивката й стана още по-широка.

— Така е, нали?

— Ти си забъркана с мой приятел.

— Между нас няма нищо.

— Защо изобщо водим този разговор? — изстена Уилсън. Той извади таблета си и го погледна. — Къде е Джаспър, по дяволите?

— Между мен и професора не е имало нищо и никога няма да има — повтори Минерва. — Наречи ме глупачка, но проявявам интерес към теб, Уилсън, независимо от миналото ти. Да, знам, че не си имал сериозна връзка от години. Знам също и за екстремните ти занимания — в психологическия ти профил пише, че имаш проблем с авторитета и че търсиш утеха в опасни ситуации. Готова съм да работя върху това.

— Нима разполагаш с психологическия ми профил? Това е полезно.

— Знам всичко за теб — продължи Минерва. — Признавам, че това е една от привилегиите да работиш на директорския етаж. — Тя пое дълбоко дъх. — Знам, че не е логично, Уилсън. Наистина не е. Истината е, че ти си от онези мъже, които не се нуждаят от никого. Нямаше да предприемеш първия ход и затова аз трябваше да го направя. — Минерва вдигна дясната си ръка. — Това е самата истина.