Последната императрица [bg]

— Не аз ви извадих от Министерството на наказанията. Принц Кун и императрица Цъ Си уредиха прехвърлянето ви тук.

— Другите от хората ми живи ли са? — попита Хари.

— За съжаление неколцина са станали жертви на бруталните мъчения, но повечето са в добро здраве.

Новината като че ли не утеши особено Хари.

— Хенри Лох жив ли е?

— За мен е удоволствие да ви кажа, че е добре и в безопасност.

— Имах ужасно изживяване в тъмницата — мрачно рече Хари. — Няма нищо общо с удобствата на това място, а?

— Трябва да сте благодарен за много неща. Военният съвет предложи на Сина на небето вие и хората ви да бъдете заровени до шиите в земята и да бъдете оставени на изгладнелите кучета да изръфат лицата ви.

— Китайците могат да бъдат ужасно брутални, когато пожелаят — рече Хари. — Но могат да бъдат и състрадателни. Моля да благодарите на принца и императрицата за намесата им. Явно завися от тяхната милост. Подобно на всичко свързано с Цин, уверен съм, че ще поискат нещо в замяна на състраданието си. — Той посочи към перото и листата.

— Искат съдействието ви, това е всичко.

— Писмо до кралица Виктория, несъмнено. — Хари тихо се засмя. — Явно сте преминали на другата страна, господин Чен, след като нещата са загрубели. Думите ви потвърждават най-лошите ми страхове, че лорд Елгин е бил разгромен на бойното поле. Видях численост на татарите при Чан Чиа-уан. Видях капана, който бяха заложили за армията на кралицата. Вие ли го устроихте, господин Чен?

— Тъкмо обратното — отвърна Рандъл. — Лорд Елгин и сър Хоуп постигнаха една от най-големите победи в британската история. Сенге Ринчен и татарите му атакуваха съюзниците фронтално на полята край Тунджоу. Татарите бяха над петдесет хиляди, а съюзниците — десет пъти по-малко. Беше голяма касапница, но поради по-добрата тактика и огнева мощ лорд Елгин излезе победител.

На лицето на Хари се изписа пълно изумление. Не можеше да повярва на ушите си. Той стана от стола.

— Значи сме победили?

— Най-великата победа на всички времена.

Хари се обърна към прозореца и се загледа към двора долу, където стояха най-малко двайсет стражи.

— Победили? — прошепна слисано той. И започна да се смее, но се овладя и се спря, преди да е дал прекалено голям израз на радостта си. Той се обърна отново към Рандъл; очите му искряха, сякаш душата му беше възкръснала от мъртвите. — Как е възможно да сме спечелили подобна битка?

Рандъл отиде до прозореца и погледна навън.

— Съюзниците победиха, защото казах на лорд Елгин и сър Хоуп какво е необходимо за победата.

— Значи сте били с лорд Елгин по време на сражението?

— Двамата със сър Хоуп бяхме рамо до рамо на бойното поле — отвърна Рандъл.