Последната императрица [bg]

Уилсън я изгледа сериозно.

— Точно това е причината никога да не подранявам за срещите. Все се случват подобни неща.

С усмивка на лице Минерва отвори вратата, сякаш беше усетила, че Джаспър е наблизо. Пет секунди по-късно президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“ влезе с уникалната си механична походка. Без да каже нито дума. Минерва се измъкна навън и тихо затвори вратата след себе си.

— Съветвам ви днес да не опитвате да се ръкувате с мен, господин Даулинг — каза Джаспър, докато заобикаляше масата и дърпаше един от столовете. — Това ще бъде проблем за мен.

— Беше грешка, която няма да повторя — отвърна Уилсън, като се мъчеше да си събере мислите.

С малко по-доволен вид Джаспър седна.

— Доколкото разбрах, имало някакъв проблем?

— Тъй като положението е много деликатно — рече Уилсън, докато сядаше, — реших, че е най-добре да се обърна направо към вас. Рандъл Чен има учител от Шаолин, който се грижи за физическата и духовната му подготовка. Името му е Лъ Дан. Тази сутрин някакъв шериф от охраната казал на господин Лъ Дан, че трябва да напусне територията на „Ентърпрайз Корпорейшън“ до обяд поради съображения за сигурност, в противен случай щял да бъде арестуван. Знаете ли нещо по въпроса?

— Нямам представа за какво говорите — рече Джаспър.

— Експулсирането на Лъ Дан създаде проблем. Учителят от Шаолин има важно влияние и оставането му в „Ентърпрайз Корпорейшън“ е от жизнена важност за психичното състояние на Рандъл.

— Искате достъпът му да бъде възстановен ли?

— При сегашните обстоятелства това е жизненоважно — каза Уилсън.

— И защо са го отстранили?

— Надявах се, че вие ще знаете. Но щом не знаете, единственото ми заключение е, че може би Г. М. стои зад това.

Джаспър се наведе напред в стола си.

— Мислите ли, че е възможно?

— Смятам, че при сегашното положение и с изтеглянето на мисията е най-разумно да не рискуваме по какъвто и да било начин.

— Да, разбира се — рече Джаспър. Със сериозна физиономия президентът на „Ентърпрайз Корпорейшън“ опря върховете на пръстите си и се загледа в Уилсън над масата. — И как върви подготовката за мисията?

— Може би е най-добре да говорите за това с Андре… но започваме след седем дни. Рандъл е информиран и се справя добре с новината. Изтегляме прехвърлянето с повече от три седмици, така че всички са напрегнати.

— Нямаме избор — заяви Джаспър. — Абсолютно задължително е да прехвърлим Рандъл, преди Г. М. да има шанс да говори с него за Дървото на живота.

— Съгласен — рече Уилсън. — Рискът си заслужава.

Джаспър задържа погледа си върху него, без изобщо да трепва.

— Наистина ли се нуждаем от онзи Лъ Дан? Мислех си, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.