Последната императрица [bg]
- Автор: Райд Кристофер
- Серия: Надзирателят #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-562-5
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Последната императрица [bg]». Краткое содержание книги:
Заплетен трилър, съчетаващ исторически факти и ярки персонажи. Дейли Телеграф
Минутите се изнизваха и Уилсън установи, че се е загледал в кристалната сфера и се пита какво ли би представлявал светът, ако можеше да се прехвърли, където си поиска. Да посети всяко голямо събитие от всеки момент на историята — писането на Декларацията за независимостта, изригването на Везувий, речта на Барак Обама при встъпването му в длъжност. Би могъл да посети дори римския сенат по времето на Веспасиан. Интересно, но от мисълта за подобна сила сърцето на Уилсън неочаквано натежа. Би било трудно да не поискаш да промениш миналото. Да поправиш толкова много грешки, оформили света, в който живеем днес. Да спасиш велики хора и да защитиш невинни. Трудно би било да разбереш кога трябва да спреш да се намесваш, ако разполагаш с подобна сила.
„Именно затова са точките на мисията“ — осъзна Уилсън, сякаш това бе някакво невероятно откровение. Те бяха единственото, което не позволяваше на бъдещето да контролира безпричинно миналото — а това в много отношения можеше да бъде най-лошият възможен вариант. Точките на мисията бяха правилникът и ако той се спазваше, всичко щеше да бъде в равновесие — волята на хората, ден след ден, в крайна сметка контролираше света и бъдещето. Защото, за съжаление, някои от най-големите трагедии са довели до някои от най-големите триумфи на човечеството. Убийството на Мартин Лутър Кинг довело до равни права на бели и чернокожи. Хирошима и Нагасаки гарантирали, че атомната бомба никога вече няма да бъде пусната от гняв. Беше потискащо, но изразът „преди зазоряване е най-тъмно“ сега придобиваше повече смисъл от всеки друг път.
Мислите му прекъснаха, когато някой го потупа по рамото. Уилсън се обърна и видя Дейвин да стои до него.
— Слушах разговора ви с Рандъл — каза той. — Просто искам да знаеш, че вършиш фантастична работа с него.
Дейвин бе лидерът на Меркуриевия екип през последните три години и се ползваше с всеобщо уважение. Беше потомък на китайски емигранти в Америка и работеше в „Ентърпрайз Корпорейшън“ вече повече от двайсет години. Имаше спокойно лице и дълга черна коса, прошарена тук-там, която връзваше на спретната опашка. Трагично хърбав, той бе отслабнал още повече, след като зае първата позиция. Най-често използваният от него израз беше „искам повече“ и всички се майтапеха с това. Но въпреки всичко Дейвин беше слабостта на Уилсън — той бе добър човек, който винаги се опитваше да постъпва правилно.
— Благодаря, Дейвин, това означава много за мен — отвърна Уилсън.
— Двамата с Андре сме страшно впечатлени от начина, по който държиш нашия млад Надзирател в правилната посока. — Дейвин потърка буза. — Той щеше да се върти в гроба, ако можеше да научи на какви изпитания ни подлагат Г. М. и Джаспър. Всички тези тайни. Сблъсъкът на мотиви. Промените в графика. Не би трябвало да е така.
— Не съм съгласен — каза Уилсън. — Бартън щеше да каже, че е все същото.
Дейвин повдигна вежди.
— Може и да си прав. Уилсън. Може и да си прав.
— Ще те помоля за нещо — сериозно рече Уилсън. — Когато всичко това приключи, погрижи се да бъда освободен от договора си. Да бъда на това място и да гледам как хората биват прехвърляни с онази сфера е повече, отколкото мога да понеса. Просто искам да се махна и никога да не се връщам тук. И аз се опитвам да гледам към хоризонта, към собственото си бъдеще. А да съм тук означава да съм пленник на миналото.
— Имаш думата ми — отвърна Дейвин. — Остават ни само още пет дни да приключим всичко. Единствената ми тревога е дали Рандъл ще бъде готов?
— Ще бъде — увери го Уилсън. — Съдейки по това, което виждам и чувствам, опасностите са свързани най-вече с евентуално забавяне на мисията. Ако можех да го прехвърля още утре, със сигурност щях да го направя.
37.
Пекин, Китай
Забраненият град
Залата за поклонение пред предците
5 октомври 1860 г.
11:55 ч. местно време
Мисия Ездра — ден 216
На рождения ден на император Сиен Фън слънцето изгря в облачно небе. Както повеляваше традицията, Цъ Си се появи в Залата за поклонение пред предците веднага след сутрешната си медитация. В огромната постройка имаше точно 1000 бели свещи, но поради силните ветрове от север бе почти невъзможно всички те да светят, когато вратите на залата бяха отворени. Затова група евнуси сновяха напред-назад с кибритени кутии в ръце и напразно се опитваха да поддържат свещите запалени.